сряда, 27 март 2013 г.

Отглеждане на Аспержа



Отглеждане на Аспержа
Аспержата е студоустойчиво многогодишно растение.
Отглежда се заради едногодишните и крехки стъбла, наричани 'свещи', намиращи се в почвата.
Аспержата издържа доста ниски температури, но най-добре расте и се развива при температури от 12°С до 25°С.
Не е взискателна към почвената влажност и понася засушаване, но за получаване на висок и качествен добив от 'свещи' е необходимо да се поддържа постоянна умерена почвена влажност.
Големи са изискванията и към почвата. Подходяща за отглеждането и е дълбоката структурна, сравнително лека глинесто-песъчлива почва с високо съдържание на органични вещества.
Трябва да се отглежда на място, добре огрявано от слънцето и защитено от вятър.
При подготовката на почвата през есента заедно с дълбоката, 30-40см-ова обработка се тори с 500-700 кг угнил оборски тор, 4-5 кг суперфосфат и 2-3 кг калиев сулфат на 100 кв.м.
Азотни, фосфорни и калиеви торове се дават след прибиране на 'свещите', а оборския тор - през есента.
Най-добри предшественици са житните и бобови култури, тикви, дини, пъпеши, краставици, картофи, домати, пипер.
Семената на аспержите се засяват на открита леха в края на април. Сеят се редово-на разстояние между редовете 20-25 см. Ако искаме да имаме разсад за 1 дка, трябва да засеем 50-60г семена.
Понеже семената на аспержите поникват много бавно - 2-6 седмици след засяването им, те трябва да се накиснат за 3-5 дни във вода, чиято температура е около 25-30°С.
Водата трябва да се сменя ежедневно.
След като мине срокът за накисване, семената на аспержите се изваждат от водата.
След това те се слагат в торбичка или се увиват в мокро парче от чувал.
После те се поставят при температура 25-30°С.
На петия - шестия ден семената на аспержите започват да покълнват.
Когато разсадът достигне височина 7-8см, растенията се прореждат на разстояние 6-8см. Необходимо е разсадът да се полива редовно, а плевелите да се унищожават навреме. Необходимо е да се направи и двукратно подхранване - с размит във водата оборски тор(шербет) или с 2-3% разтвор от амониева селитра.
До идването на есента разсадните аспержи имат вече коренище и по 3-4 стъбла.
През октомври стъблата им се изрязват на 3-4 см над почвената повърхност. 
Разсадът се прекопава и се оставя да презимува на разсадната леха.
Когато зимата е студена, срещу измръзване на аспержите, разсадната леха се покрива със слама или с оборски тор.
Най-качествен е едногодишият разсад аспержи с едри пъпки и дебели корени.
През втората и третата година от отглеждането на аспержата грижите се състоят в:
подсаждане на местата на пропадналите растения всяка пролет;
редовна обработка на почвата;
поливане и подхранване при нужда;
изрязване стъблата на растенията на 8-10 см над почвата всяка есен.
През тези две години растенията на аспержата образуват малък храст.
Поради тази причина в широките междуредия може да се отглеждат грах, фасул, спанак, салата, репички, моркови и др.
През третата година аспержата започва да образува вече „свещи".
От третата година нататък всяка година рано напролет аспержите се покриват (загрибват) с пласт почва, дебел около 30см.
Почвата от широките междуредия се натрупва върху канавките, които се превръщат в тирове. Благодарение на загрибването „свещите" стават бели, нежни
и сочни - етиолират се.

Като привърши прибирането на „свещите", аспержите се отгрибват отново, почвата се разхвърля в широките междуредия и се поддържа чиста от плевели.
През есента пожълтелите и засъхналите стъбла на аспержите се изрязват на височина 10-15см над почвената повърхност.
В по-студени райони това изрязване се извършва през пролетта.
Колкото повече „свещи" се отрежат от растенията, толкова по-голяма е нуждата от хранителни вещества.
Затова след прибиране на „свещите" и отгрибване на растенията в почвата се внасят минерални торове - 10-15кг амониева селитра, 10-15кг калиев сулфат и 15- 20кг суперфосфат на 1 дка, а през есента - и оборски тор 4000-6000 кг/дка.
Аспержата страда най-често от болестта ръжда, която образува по младите клонки и иглиците кафяви изпъкнали петна.
Нападнатите органи отмират и добивът през следната година силно намалява.
Срещу болестта се праши със серен прах, а нападнатите части се изрязват и унищожават.
При поява на аспержовия листояд бръмбарите се събират ръчно.
При повреди от аспержовата муха, чиито личинки влизат в „свещите", се изскубват и унищожават поразените „свещи".
През третата година се прибират не повече от 2-3 „свещи" от растение.
Нормалното прибиране на „свещите" започва през четвъртата година. „Свещите" се прибират от април до средата на май.
За около 20 дни от едно растение се получават средно 10-15 добре развити „свещи" със средно тегло 40-50г.
„Свещите" се прибират всеки ден, при силен растеж - и два пъти през деня: сутрин и вечер.
Трябва да се прибират своевременно, защото иначе позеленяват и загрубяват.
Появата на пукнатини по почвената повърхност показва, че „свещите" са станали готови за изрязване.
„Свещите" се отрязват в основата със специален нож, 3-4 см над кореновата шийка.
Дупките, получени след изрязването им, се запълват с разложен оборски тор.
Преди консумацията „свещите" трябва да се държат на хладно и на тъмно място.
В хладилник издържат около един месец, в изба - 2-3 дни.
От 1 дка се получават 600-1500 кг доброкачествени „свещи".
Едно насаждение от аспержи се използва 15-20 години.

Няма коментари:

Публикуване на коментар