Отглеждане на Бамя

Бамята обича високите температури и горещото време. Семената и поникват  при почвена температура над 15°С.
Поради изключителната и топлолюбивост се сее късно през пролетта и дава по-добри резултати в топлите райони - Пловдивски, Пазарджишко, Великотърновско и др. В местата където лятото е прохладно не успява да се развие добре.

Светлолюбива култура е. Интензивното слънчево греене е много благоприятно за растежа и.
Не понася засенчване.

Взискателна е към влажността. При неполивни условия растенията остават дребни, дават слаби добиви и некачествена продукция. Оптимална е обаче сравнително по-ниската въздушна влажност около 60%. При дълбоки и добре разработени почви може да се отглежда и при неполивни условия.

Много е взискателна към почвата. Обича дълбоки, влагоемни и плодородни черноземни и льосови почви, които се торят редовно с оборски тор. На тежки и студени почви с близка подпочвена вода дава ниски добиви.

Сее се и на двуредови високи ленти, при разстояние в лентата 40 см и между растенията в реда 15-20 см.
Дълбочината на засяване е 4-5 см.
Сеитбената норма е около 200 г семена на 100 кв. м.

При добра почвена влажност семената поникват след 10-15 дни.
За да се ускори поникването, семената предварително се рътят. Поставят се в торбичка до 1/3 от обема й и се киснат във вода с температура 20-25°С за 8-12 часа.
После накиснатите семена се разстилат на тънък слой в подходящ съд, покриват се с влажно зебло и се държат така при температура 20-25°С.
От време на време се разбъркват, а зеблото се поддържа постоянно влажно.
Когато около 5 % от семената покажат кълнчета, рътенето се прекратява.
Семената се проветряват и се изсяват обезателно не само в топла, но и във влажна почва; влагата се поддържа постоянна до поникването.

До поникването може да се образува почвена кора.
Тя се разбива през “сляпа” копан, най-добре с гребло.
Когато младите растения поукрепнат, извършва се окопаване, за да се затопли почвата и да се унищожат плевелите.

С оборски тор се тори предшественика, но когато не е торен и почвата е бедна може през есента да се внесе оборски тор и за бамята.
Торенето с оборски тор и минерални торове осигурява получаването на високи и качествени добиви. През есента в почвата се внасят 300-400 кг оборски тор и 4-5 кг суперфосфат на 100 кв.м. На леки почви се дават и по 2,5-3 кг калиев сулфат на 100 кв.м. През пролетта се тори с 2-3 кг амониева селитра на 100 кв.м, половината със сеитбата, а другата половина се внася като подхранване по време на масовия цъфтеж.

Необходимо е през цялата вегетация почвата да се поддържа нормално влажна, особено по време на масовото плододаване.

Важно е да се отбележи, че азотното и калиевото торене осигуряват повече завръзи.

В зеленчуковите градини на малки площи може да се засява след различни предшественици – домати, пипер, краставици и други, богато наторени с оборски тор.

При сухо, слънчево и горещо лято, съчетано с балансирано торене и редовни поливки, дава високи и качествени добиви и се бере всеки ден. В прохладни дни нарастването на плодовете се потиска. 

Задължителна е борбата със заплевеляването, предимно чрез неколкократно окопаване.

Беритбата започва началото на юни.
През потоплите дни тя се извършва почти всеки ден, като се прибират всички плодове достигнали дължина 4-5 см.
Такива те стават няколко дни след прецъфтяването. Важно е по растенията да не остават плодове с по-големи размери, тъй като те потискат нарастването на младите завръзи.
Беритбите се прекратяват с падането на първите слани. Тя се бере в малки щайги и се нарежда на тънък пласт. Трябва да се използва не повече от 2 - 3 дни след обирането й, защото тъканта й е нежна, бързо завяхва и почернява и губи от вкусовите и хранителните си качества.