Отглеждане на Грах

Грахът е растение на прохладния климат.
Семената на гладкосеменните сортове започват да поникват при температура 1-2°С, а на набръчканосеменните при 4-8°С.
Кълновете и младите растения издържат до -6, -8°С, цветовете и завръзите до -2, -4°С.
Сортовете с набръчкани семена са с по-слаба студоустойчивост.
Оптималната температура за поникването и растежа на граха е около 18С.
Грахът расте най-добре в райони, където пролетта е с постепенен преход от прохладно към топло време. Не понася засенчване. Засенчените растения имат удължени стъбла, първите им бобове се залагат по-високо и дават по-нисък добив.

Грахът е взискателен към почвената и въздушна влажност. Много неблагоприятно е засушаването по време на цъфтежа и образуването на бобовете, но се нуждае от сравнително по-умерена почвена влажност 70-80%. Тъй като се сее рано през пролетта използва естествената зимна и пролетна влага. Благодарение на това се отглежда и без напояване.

Може да се отглежда на различни почви. Предпочита средно тежките глинесто-песъчливи почви с алкална реакция (богати с вар почви). Не расте добре на кисели, тежки, водонепропускливи и на много песъчливи почви.

Реагира добре на торенето с минерални торове. На 100 кв.м се внасят 1,5-2 кг амониева селитра, 3-4 кг суперфосфат и 1,5-2 кг калиев сулфат. Фосфорните и калиевите торове се внасят през есента, а азотните на два пъти - преди или едновременно със сеитбата и едно подхранване в началото на цъфтежа.

Не е много взискателен към предшественика. Трябва да се сее след домати, пипер, краставици, дини, пъпеши, зеле, зимни житни и др.

Не понася отглеждане след себе си и другите бобови култури (фасул, бакла, фий, люцерна), след които трябва да идва не по-рано от 3-4 години.

Почвата за сеитба на зеления градински грах се подготвя още през есента. За получаването на зелен грах за прясна консумация и за преработка най-целесъобразно е да се засее в края на февруари-началото на март. Преди сеитбата мястото се култивира и бранува. Грахът може да се отглежда на кавали и на ленти.

Засяването на семената става по няколко (3-4) в гнездо в основата на кавала, откъм южната страна, с което младите растения се предпазват от вредното действие на студените северни и северозападни ветрове.
Разстоянията за засаждането на ниските сортове е 50 см между редовете и 30 см между гнездата в редовете.
Високите сортове, на които се поставят подпори, се засяват на разстояния 60-70 см между редовете и 50 см вътре в реда.
Дълбочината на засяване е 3-5 см. При този начин на засяване на декар се хвърлят по 8-10 кг семе. За препоръчване са нискорастящите сортове.
Най-добри резултати се получават при отглеждането на граха на 3-4-редни ленти при разстояние 12-20 см между редовете в лентата и на 50 см между самите ленти.

Грижите през вегетацията се състоят в навременна и правилна обработка на почвата и евентуално поливане, борба с плевелите, болестите и неприятелите.
Обработката на почвата трябва да се извършва плитко, особено в началото, за да не се нарани кореновата система на растенията.
Първата обработка се извършва след очертаването на редовете. Една-две седмици след това се прави втората, в много случаи и последна междуредова обработка.
Ако почвата се обработва с мотика, се препоръчва леко загърляне на растенията.

При навременно, много ранно засяване и при по-влажни години грахът може да мине и без поливки, особено за ранните сортове.
При отглеждането на по-късни сортове и при засушаване е необходимо поливане.
Беритбата се прави в техническа зрялост, когато семената са изпълнили шушулката и още не са се втвърдили.
Тази зрялост преминава много бързо особено при сухо и горещо време. Следователно с прибирането на реколтата не бива да се закъснява. Беритбите трябва да се извършват през 2-3 дни. Берат се не само готовите шушулки, но и пропуснатите през предните беритби презрели шушулки, за да не се изтощават растенията.