Захарното цвекло е основната култура за производство на захар в страните с умерен климат, така както захарната тръстика е основна за страните в тропическите райони на света.
Около 40% от световното производство на захар се добива от кореноплодите на захарното цвекло.
Расте много бързо - месец след поникването кореновата система достига до 2-2,5 метра дълбочина и 90-120 см настрани.
В кореноплода се различават чело (глава), шийка и същински корен.
Челото е силно скъсено стъбло, от което излизат листата, а в основата им се образуват пъпки. Шийката представлява разпръснало се подсемеделно коляно, разположено между челото и същинският корен. По нея няма листа, пъпки и коренови разклонения.
Същинският корен е по-долната част на кореноплода, под шийката. Представлява удебелена част от централния корен. Той се разполага изцяло в почвата. Формирането на кореноплода преминава през няколко етапа. Разпределението на захарите в кореноплода във вертикално и хоризонтално направление е неравномерно.
В надлъжно направление най-много захари се съдържат в шийката и горната част на корена, а най-малко - в челото и същинския корен.
Листата са големи, носени от дълга месеста дръжка. Събрани са в листна розетка и са разположени в горния край на кореноплода. Образуват се през целия вегетационен период и са 50-60 на брой. Листа се образуват и през втората година от развитието на цвеклото и са разположени последователно по стъблото.
Стъблото се образува през втората година от развитието на цвеклото. Достига височина 1-1,5 см и е в различна степен разклонено. То е ръбесто, отначало тревистозелено, а по-късно се вдървенява и става кафяво. Понякога стъблата се образуват още първата година от развитието на цвеклото.
Цветовете са двуполови и събрани на групи от 1-7 в пазвите на прицветниците. Разположени са на разклоненията по стъблото. Около плодника са разположени жлези, които по време на цъфтежа отделят нектар с характерна за цвеклото миризма. Цвеклото е кръстосаноопрашващо се растение. Пренасянето на прашеца става по вятъра и насекомите.
Плодът представлява съплодие (преход между орех и кутийка) и се състои от семе и твърда обвивка, образувана от обвивката на плодника и разрасналия се околоцветник.
Семето е дребно. По форма е бъбрековидно, лъскаво, с кафявочервена окраска. Състои се от зародиш, перисперм и обвивка. При правилно съхранение семената запазват кълняемостта си за дълъг период от време (над 10 години).
На практика цялото растение цвекло се използва. Листата и „челата“ имат висока хранителна стойност за животните, а след извличането на захарта в захарните заводи се получават други фуражни продукти: резанки и меласа.
Цвеклото е една от чувствителните към заплевеляване култури, особено в ранни фази от развитието си. Премахването на плевелите трябва да се извършва навреме в противен случай добивът може да намалее с 40 до 80 % в зависимост от размера на заплевеляването или да бъде напълно унищожен.
Наличието на плевели в посевите на захарното цвекло довежда също и до влошаване технологичните качества на кореноплодите.
В сеитбообращението захарното цвекло може да се отглежда на едно и също място след 4-5 години. Това е култура, която не понася засяване след себе си.
Най-добри предшественици за него са: зърнено – бобовите или зърнено – житните култури. Това създава условия след тези култури да се извърши ранна дълбока оран, чрез която се намалява плътността на едногодишните плевели, а едновременно се подпомага и борбата с многогодишните видове.
С допълнителните лятно-есенни обработки на почвата се унищожават поникналите плевели след дълбоката оран. През пролетта преди сеитбата на цвеклото е добре да се извърши едно брануване и заравняване на почвата, с което се провокира поникването на плевелните семена, разположени в повърхностния почвен слой. Култивиране на дълбочина 5-6 см непосредствено преди сеитбата на културата е също целесъобразно за отстраняване на плевелите. Борбата с плевелите през вегетацията на захарното цвекло се извършва с междуредови и вътрередови обработки, с които се постига унищожаване на плевелите до 60%.
Първата захарна фабрика в света за преработка на захарно цвекло е открита през 1802 г. в Силезия, Полша, а в България през 1898 г. в София
Процесът на извличане на захар е накратко, както следва: корените се измиват старателно, а след това се нарязват на тънки ленти. Захарта се отстранява от тях чрез дифузия с топла вода през серия от отделения. Топлата вода първо достига лентите цвекло, от които по-голямата част от захарта е била вече отстранена и постепенно преминава към тези, съдържащи повече захар. Тази гореща вода се появява като "суров сок" със захарно съдържание от 10 до 15%. Този сок първо се третира с лайм, за да се отстрани частта, не съдържаща захар, а после с CO2 газ и се филтрира. Това става чрез поредица от пет нагрявания на пара и вакуумно изсушаване. Към крайния супер наситен разтвор се добавя захар на кристали за насърчаване кристализацията на захарта. Кристалите се отделят чрез центрофуга.
Разделената меласа се преварява и центрофугира, за да се отдели допълнителнителната захар. Накрая меласата се третира с лайм и смесва със "суров сок", за да се извлече още повече захар.
Още в древността захарното цвекло е ползвано при лечението на различни болести като главоболие, треска и запек.
То действа пречиствателно на организма, като повишава нивото на кислорода в кръвта, спомага за формирането на кръвни клетки, изчиства токсините и др. То е богато на фосфор, калий, манган. Цвеклото е богато на витамин C, а в листата му има и витамин А.
Фолиевата киселина в захарното цвекло се използва като андитиоксант. Действа благоприятно върху различни заболявания на сърцето и вродени дефекти. Поради съдържанието си на оксалат, не е се препоръчва на хора с бъбречни и жлъчни проблеми.
Цвеклото е и най-сладкият зеленчук - захарното му съдържание е по високо от тези на морковите и сладката царевица. В червеното цвекло захарността е до 10%, докато в захарното - 15 - 20%. Съдържа малко калории.
Няма коментари:
Публикуване на коментар