Отглеждане на Патладжан, Син домат

Патладжанът е близък роднина на домата и картофа и произлиза от Индия и Шри Ланка. Той е едногодишно растение с височина 40-150см. Патладжанът е важна хранителна култура, отглеждана заради големите си висящи тъмносини и пурпурни до бели плодове.
Поради принадлежността си към семейство Картофови, навремето са го смятали за отровен.
Днес патладжанът се отглежда в почти всички райони на България.
По изискване към климата и почвата патладжанът не се различава съществено от пипера.
Той е топлолюбиво растение и успява в райони, където има най-малко безмразен период.
При температура под 14°С семената не поникват. Оптималната температура за поникване е 22-24°С, за растежа и развитието 25-30°С. При температура под 20°С оплождането на цветовете и нарастването на плодовете спират. Под 15°С цветовете и завръзите окапват. При 0.5°С растенията загиват. При температури над 30°С придружени със засушаване, цветните пъпки окапват.
Тъй като е светлолюбиво растение не понася засенчване. Взискателен е към почвената влажност, която трябва да се поддържа около 80%. При редовно напояване ниската въздушна влажност не вреди.
Към почвата има големи изисквания. Успешно се отглежда на богати, наносни, пропускливи, хумусни почви. Не обича тежките, клисави, непропускливи почви, както и много леките, песъчливи. Не са подходящи киселите и много алкалните почви. Дава особено добри резултати на новообработена почва.
Към предшественика е взискателен. Добри предшественици са бобовите(фасул, грах, бакла) и тиквовите(краставици, тиквички, тикви, дини, пъпеши) култури.
Не трябва да се отглежда след домати, пипер, картофови и след себе си.
Срокът на засяване е от края на януари до началото на февруари. На парникова рамка се засяват 10 – 12 г семена, а за да се произведе разсад за един декар – 40-50 г. Семената се разхвърлят с ръка равномерно и отгоре се покриват с 1 – 1,5 см чиста и пресята парникова почва.
Грижите от сеитбата до поникването се изразяват в поддържане на оптимална температура (22 – 25°С) и влажност (около 50 – 60%).
След поникването температурата при слънчево време може да достигне, до 30°С, при облачно време 20 – 22°С, а през нощта – около 17°С. Силното и особено продължително понижаване на температурата около 5 – 8°С е вредно. Най-често настъпват дълбоки физиологични смущения – разсадът изостава в развитието и се наблюдават деформации подобни на причинените от вируси. Това налага през много студените нощи, парниците да се покриват с рогозки или други покривни материали. Те трябва да се отстраняват сутрин, възможно по-рано, а надвечер да се поставят по-късно, за да се осигури повече светлина на растенията.
Растенията се пикират във фаза втори същински лист (кръстосване) на разстояние 10 x 10 или 12 x 12 см. За целта може да се използват полутопли  парници, полиетиленови тунели и оранжерии.
Грижите след пикирането се насочват към осигуряване на по-висока температура – около 25°С и влажност около 70 – 80% от ППВ. Такива условия през първите 5 – 6 дни ускоряват прихващането. През последния период преди засаждането на растенията на полето не се допуска силно засушаване, тъй като цветните пъпки окапват. Разсадът се напада от листни въшки и червено паяче, поради което трябва своевременно да се води борба срещу тях.
За средно ранно полско производство патладжанът се отглежда чрез непикиран разсад. Семената се засяват в средата на март в отопляеми или неотопляеми култивационни съоръжения (полутопли парници, пластмасови оранжерии и тунели). Сеитбената норма за 1 кв. м е 2 – 3 г.
За разсада се полагат системни грижи, изразяващи се в плевене, подсипване с 1 – 2 см торово-почвена смес, подхранване и поддържане на оптимален температурен и светлинен режим.
За да се запази по-добре кореновата система, деня преди изнасянето разсадът се полива обилно с вода.
За ранно полско производство на патладжана са подходящи почви с по-лек механичен състав (песъчливо-глинести) – по-дълбоки влагоемни, добре запасени с хранителни вещества.
Площите, определени за патладжан, се обработват през есента на дълбочина 28-30 см. Внасят се около 60 кг суперфосфат и 20 кг калиев тор на декар. Културата добре реагира и на торене с 3 – 4 т оборски тор на декар.
Напролет парцелът се бранува или култивира, а към началото на април се преорава на 13 – 15 см. Когато почвата е влажна, добре е няколко дни преди засаждането, мястото да се набразди на 70 – 80 см и да се остави да просъхне. Ако почвата е суха, набраздява се в деня на засаждането или един ден по-рано. Посоката на браздите е изток – запад с оглед страната, на която се засаждат растенията, да бъде изложена на юг. Посредством прекарани вади се очертават лехи широки от 8 до 20 м, в зависимост от изравнеността на парцела.
Когато патладжанът се отглежда на лехо-браздова повърхност (висока и равна леха) през есента, след дълбоката оран, лехите се оформят грубо,  а през пролетта – окончателно с лехообразовател.
Най-подходящ срок за засаждане на патладжана за ранно полско производство е в края на април и началото на май, а за сердно ранното – през първата половина на май. Разсадът в момента на засаждане трябва да бъде във фаза 4-5 листа, да има къси междувъзлия и дължина на стъблото не повече от 20-25 см.
Растенията се засаждат по средата на южния скат на тира, тъй като в основата му почвата се изстудява по-силно от пролетните валежи и въздушният режим там не е много благоприятен. По най-високата част на тира също не се засажда, въпреки че затоплянето там е най-голямо, тъй като растенията страдат от недостиг на влага и при буря полягат.
Едновременно с разсаждането през 10 – 12 м може да се засеят и кулисни растения (царевица, захарна или техническа метла), така че да не пречат на междуредовата обработка. Създаваният от кулисите микроклимат се отразява благоприятно върху развитието на патладжана.
Първата грижа след засаждането е подсаждането. То се прави 5 – 6 дни след разсаждането, като се използва качествен резервен разсад. Най-добри са резултатите от подсаждането през следобедните часове, когато посевът се полива веднага.
През вегетацията растенията се окопават 6 – 8 пъти през 8 – 10 дни (първото окопаване се извършва след първата поливка, тъй като засадените растения се прихващат бавно).
За получаване на високи и качествени добиви е необходимо влажността на почвата да се поддържа над 70%.
При засаждането се извършва първото поливане, а след 5 – 6 дни второто. Не се препоръчва изобилно напояване след разсаждането, тъй като има опасност при падане на дъждове, почвата да се изстуди. След това от засаждането на растенията до началото на плододаване се полива през 10 – 12 дни, а от началото на плододаване до края на вегетацията през 7 – 10 дни. Поливките и поливните норми се определят от почвения тип, падналите валежи и климатичните особености на района.
Плододаването при ранното производство започва в началото на юли, а при средноранното – към края. Бере се ръчно на всеки 4 – 5 дни, когато патладжанът е достигнал типичните за сорта големина, форма, цвят и гланц. Плодовете се берат с дръжки.
Първите млади плодове не се берат, защото са безвкусни, а застарелите се хвърлят, понеже придобиват възкафяв цвят и имат втвърдени семена и месеста част, която се вгорчава. Осеменените плодове също са негодни за консервиране и кулинарни цели.
Добивът от патладжан варира, в зависимост от сорта и условията на отглеждане и е от 3 до 5 т от декар.

Отглеждане на Копър

Копърът е студоустойчиво едногодишно растение с кратък живот, което се използва за подправка на ястия и като съставна част на някои медикаменти.

Копърът е познат и отглеждан като подправка, етеричномаслена и медицинска култура от дълбока древност. Всички части на растението съдържат силно ароматично етерично масло, богато на карбон, както и други ценни съставки като белтъчини, смоли, захари, витамин С, провитамин А.

Още древните римляни считали, че Копърът има тайнствена, чудодейна сила. Старите гърци демонстрирали благосъстоянието си като горели ароматно масло от Копър.
По земите на хан Кубрат древният обичай повелявал жертвената клада на бог Тангра да се пали със стръкче изсушен Копър.
Гладиаторите получавали храна, обилно подправена с Копър, за да бъдат силни и издръжливи.

Копърът е сред подправките, които са богати на фолиева киселина(витамин В₉), каротин(провитамин А) и витамини С и Е.

В кулинарията се използва цялата надземна част на Копъра. В свежо състояние нежните стръкове, нарязани на ситно са незаменима част от почти всички български пролетни блюда.
Подходящ е за подправяне на зелени салати, супи, сирене, извара, сосове, варено говеждо или овнешко месо, риба. Много добре приляга на всякакви картофени ястия - варени, пържени или печени, на зелен фасул, грах, гъби.
Цветовете на Копъра се слагат в маринати, туршии, стерилизирани краставички и рибни консерви.
На смлените семена от Копър се дължи характерният аромат на някои колбаси и месни деликатеси от района на Банско и Гоцеделчевско.

Действа апетитовъзбуждащо и газогонно.
Плодовете на Копъра увеличават стомашния сок, засилват перисталтиката на червата и отстраняват газовете.
Действат пикочогонно и обезболяващо. Увеличават кърмата. Макар и по-слабо, билката понижава кръвното налягане.
Използва се при безапетитие, газове, колики, жлъчнокаменна болест, нервна възбуда, безсъние, недостиг на кърма.
Копърът се отглежда като пролетна и есенна култура.

Издържа ниски температури с няколко градуса под нулата, а семената му започват да поникват при доста ниски положителни температури.
Оптималната температура за поникване и растеж е 18-20С.

Няма големи изисквания към светлината, но на слънчеви места натрупва повече ароматни вещества.
Може да се отглежда на различни почви, когато са добре обработени и са богати с органични вещества.

При сеитба през 2-3 седмици може да се осигури получаването на пресен Копър през целия вегетационен сезон.

Възрастните растения не са много взискателни към влажността, но младите се нуждаят от повече вода.
Тъй като семената поникват около 2-3 седмици след сеитба, през този период е необходима добра и постоянна почвена влажност.

Копърът за ранно(пролетно) производство се сее през Март – Април, а за късно – през Август.

Засява се разпръснато покрай тировете, вадите и др., но и на фитарии, по 80-100гр. семена на 100кв.м.
При по-гъста сеитба се самозасенчва и дава нискокачествен добив.
Семената се зариват на дълбочина 1,5-2см. Никнат бавно – за 15-20дни.

Посевът се плеви, полива и подхранва с торове.

След около месец от поникването, когато растенията достигнат височина 10-15см се извършва първото прибиране.
Растенията се отрязват по-високо, за да не се повреди сърцевинната им част и се връзват на връзки.
След беритба посевът отново се подхранва, за да се подготви за второто рязане.
От 100кв.м се получават 1000 връзки зелен Копър или 30-50кг цъфнали растения.

Добри предшественици са културите, които оставят почвата чиста от плевели.

Отглеждане на Китайско Зеле

Китайското зеле изисква прохладен климат и не понася високи температури, които ускоряват образуването на цветоносно стъбло преди да се е образувала глава.
Не издържа понижения на температурите под -3, -4°С.
Оптималната температура за растежа и образуването на главите е 15-22°С. Не понася засушаване.
Нуждае се от висока почвена и въздушна влажност.
Светлолюбиво е, но понася известно засенчване.

Добивът е висок при условия на къс ден.
При условия на дълъг ден - стрелкува.

Взискателно е към почвените условия. Изисква структурна, добре култивирана, влагоемна и хумусна почва.
На кисела почва страда силно.

При отглеждане през пролетта китайското зеле често образува цветоносно стъбло - стрелкува, преди да оформи глава, което се дължи главно на удължаване на деня.

Китайското зеле се напада от повече болести и неприятели отколкото главестото зеле.

Към предшествениците се отнася както другите зелеви.

Разсаждането на китайското зеле е противопоказно, затова то се отглежда чрез директна сеитба.
През последните години в Западна Европа се препоръчва интензивно отглеждане на китайското зеле чрез разсад, който се отглежда в специални торфени саксийки - джифи.

Семената на китайското зеле се засяват през март за пролетно отглеждане, а разсаждането се извършва през април.
При отглеждане на китайско зеле без разсад, посевът се прави при междуредово разстояние 30 см, а в редовете растенията са на 15-20 см.

За есенно отглеждане на китайско зеле, което дава по-добри резултати, се сее в края на юли и през август при междуредово разстояние около 40 см и с по-късно прореждане в редовете на разстояние 20-25 см.
За да се осигури влага за поникването е необходимо преди сеитбата мястото да се подготви грижливо, като предварително се полее.

По време на отглеждането на китайското зеле се обръща внимание за поддържането на постоянна равномерна почвена влажност.
Останалите грижи са както при цветното зеле.
Китайско зеле не трябва да се полива с оросяване отгоре, защото загнива!

Пролетното китайско зеле става готово за прибиране през май, есенното - през октомври, ноември.
Зелките, чието средно тегло е 1,5-2 кг, се използват за салата, готвене и за консервиране.