Доматите са
топлолюбива култура.
Те загиват при слабо понижаване на температурата под 0°С(при -0.5°С до -1°С), но младите, закалени в разсадна фаза растения са по-студоустойчиви на ниски температури и слани.
За кратко време могат да издържат до -3°С.
Те загиват при слабо понижаване на температурата под 0°С(при -0.5°С до -1°С), но младите, закалени в разсадна фаза растения са по-студоустойчиви на ниски температури и слани.
За кратко време могат да издържат до -3°С.
При температури
под 18°С семената поникват бавно, а при температури под 12°С
не кълнят.
Когато
температурата е под 15°С цъфтежът спира,
а плодовете стават жълти, тъй като не се образува багрилно вещество.
Растенията спират
растежа си при температури под 10°С.
Оптималната
температура за поникване на семената е 18-22°С,
за растежа и развитието 22-25°С, за растежа на
корените 24-28°С.
При по-високи
температури над 30-32°С листата стават
дребни, стъблените разклонения изтъняват, растежът се забавя, цветовете окапват.
При много високи
температури се образува жълто-зелен пръстен около дръжката на плода.
Понякога и целия плод остава жълт, получава се и слънчев пригор по плодовете, ако не са били засенчени от листата.
Понякога и целия плод остава жълт, получава се и слънчев пригор по плодовете, ако не са били засенчени от листата.
За да се отгледа
закален доматов разсад през деня рамките трябва да се свалят и парниците да
остават открити, ако външната температура е около 15°С.
През нощта рамките не се свалят, за да се предпазят растенията от слана.
През нощта рамките не се свалят, за да се предпазят растенията от слана.
Доматите са много
взискателни към светлината. Те не дават добра реколта когато се отглеждат на
сенчести места.
Особено големи
изисквания към светлината има доматовия разсад. При недостатъчно осветление
съцветията остават недоразвити.
Доматите са
взискателни и към почвената влажност. Те растат и се развиват най-добре при
почвена влажност 70% до плододаването и 80-85% по време на плододаването.
При недостатъчна
почвена влажност цветовете окапват и плодовете издребняват, но при
по-продължително почвено преовлажняване растенията увяхват.
При резки промени
на почвената влажност плодовете се напукват, появява се и върхово гниене.
Що се отнася до
нуждата им от въздушна влажност, тя трябва да е умерена - 60%. Когато е
по-ниска или по-висока цветовете изресяват.
Доматите могат да
се отглеждат успешно на различи почви, но най-благоприятни за тях са дълбоките,
отцедливи и плодородни почви.
По-леките и и
по-топлите почви са особено добри за ранните домати, а по-тежките и
по-свързаните - за средно ранните домати.
Уплътнените и
водонепропускливи почви не са подходящи за отглеждане на домати.
Доматите са много
отзивчиви на торенето с органични и минерални торове.
На песъчливи
почви добри резултати се получават при изобилно наторяване с оборски тор
600-800кг. на 100м².
Но обикновено се
тори с 400-600кг. оборски тор, 5-6кг. амониева селитра и 6-8кг. суперфосфат на
100 кв.м., а на песъчливи почви - и с 2-3 кг калиев тор на 100 кв.м.
Ако нямате
възможност да осигурите тези съставки на пазара вече има специализирани торове
за подхранване на домати с всичките необходими торове и микроелементи.
Нуждата от
хранителни вещества е особено голяма през периода на плододаването.
В ранна възраст
растенията са много чувствителни към недостиг на фосфор в почвата.
При недостатъчно фосфорно хранене растежът спира и листата стават виолетови.
При недостатъчно фосфорно хранене растежът спира и листата стават виолетови.
Азотът
благоприятства образуването на всички органи.
Калият е
най-необходим за равномерното узряване на плодовете.
Доматите може да
се отглеждат след всички торени с оборски тор зеленчукови култури, но не и след
пипер, патладжан и картофи.
Много добре
растат след царевица, тревни смески и люцерна.
Не бива да се
отглеждат ежегодно на едно и също място, защото това причинява масово развитие
на болести и неприятели.
Ранните домати
обаче имат добра самопоносимост когато след тях през същата година се засява
втора култура царевица на зърно.
Така е възможно
да се отглеждат няколко години без смяна на мястото.
Индетерминантни
се наричат високостъблените домати. Те имат неограничен растеж на стъблото.
Първото им съцветие се образува след 7-12 лист, а следващите - през 3 листа.
Отглеждат се на колове и на телена конструкция.
Детерминантни се
наричат нискостеблените домати. Те се ограничават с ниско стъбло, по-слаб
растеж и по-гъсто разположение на листата и съцветията. Първото им съцветие се
появява след 6-8 лист, а следващите - през 1-3 листа. След образуването на две
или повече съцветия вегетативния връх на всяко разклонение завършва със
съцветие или с лист и така ограничава растежа си. Отглеждат се без колове, а
някои от тях - на телена конструкция.
Междинни по
признаци са полудетерминантните сортове, които имат широко разпространение в
ранното производство.
Много от
сортовете домати са хибридни - кръстоски, които се отглеждат в производството
само една година след кръстосването(в първо поколение). Те се характеризират с
повишена мощност, изключителна ранозрелост, висок добив, превъзходно качество
на плода, устойчивост на болести и неприятели и др.
Не е правилно
производителя-градинар да получава сам семена от хибридни сортове домати,
колкото и да му харесват техните качества. От тези семена на следващата година
ще израстнат растения с голямо разнообразие на белезите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар