петък, 5 юли 2013 г.

Календар на градинаря - м.юли

Календар на градинаря - м.юли
На всеки начинаещ градинар му се случвало да се чуди кога е най-подходящия момент да подрязва, да сее, да пресажда...
Целта на този календар е месец по месец да подредя необходимите неща, които трябва да направим, за да се радваме на красиви цветя и на вкусни плодове и зеленчуци в двора.
Знам, че повечето от запалените градинари си водят такъв дневник и за това ще се радвам ако допълните информацията, която съм пропуснала, за да предпазим от грешки, тези които сега правят първите си стъпки в градинарството.


1. Доматите за късно производство се разсаждат около 5-10-ти Юли. Десетина дни след това се подхранват и окопават.
2. Продължават грижите за ранните и средно ранните домати и започват масово да се берат ранните сортове. Последните дни на Юли започва беритбата и на средно ранните сортове.
3. Продължават грижите за пипера и започва беритбата на средно ранните сортове.
4. Продължават грижите за патладжана. Започва масова беритба на ранните сортове, а към края на Юли и на средно ранните патладжани.
5. Подхранват се усилено краставиците и продължава беритбата на ранните и средно ранните сортове.
6. Първите дни на Юли продължава сеитбата на късните сортове корнишони.
Продължава беритбата и грижите за тиквичките.
7. Започва беритбата на дини и пъпеши.
8. От 20-ти Юли започва сеитбата на зеления фасул за втора култура. Продължават грижите за вейковия фасул.
9. Бамята расте интензивно, цъфти и плододава – поливайте и подхранвайте редовно.
10. Засаждат се зелевите култури за късно производство – главесто зеле, цветно зеле, броколи и др, ако не са засадени края на Юни. Продължават грижите за средно ранното главесто и брюкселстото зеле.
11. Китайското зеле се насява към края на Юли (може и началото на Август)
12. Моркови, целината и магданозът се поливат редовно.
13. Разсажда се салатното(червеното) цвекло за късно производство.
14. Към средата на Юли започва сеитбата на ряпата.
15. Към края на Юли започва изваждането на лука за глави – отглеждан от арпаджик. Продължават грижите за водния лук.
16. Към 20-ти Юли се пробират луковиците на летния чесън.
17. До средата на Юли в районите в районите с по-топла есен продължава засаждането на праза. За вече засадените през Юни се полагат интензивни грижи.
18. Прибират се копър, чубрица, джоджен.
19. Продължават грижите за аспержата.
20. През юли семковите и костилковите овощни видове трябва да се подхранят.
21. Прави се прореждане на короните на младите (едно - до тригодишни) овощни дръвчета от всички видове. Изрязват се издъно всички леторасти, които растат и се развиват навътре в короната, а така също и болните такива.
22. Юли месец е време за интензивен растеж на нови издънки при малините, както и подготовка им за следващата реколта. Затова лятното поливане има изключително значение. След обирането на малините трябва да се изрежат плододавалите издънки. Те се изнасят навън от посева и се изгарят.
23. След прибирането на ягодите трябва да се положат специални грижи за насаждението. В края на месеца се орязват листата. Ластуните се орязват или се насочват към празните места. Ягодите трябва да се полеят и окопаят.
24. В овощните градини продължават наблюденията за поява на болести и неприятели.
25. Важно мероприятие през м.Юли е почистването на младите лозички от росни корени. Това трябва да стане още в началото на месеца, ако не е извършено в края на миналия.
26. Опасността от мана все още не е преминала. При превалявания през първата половина от месеца се правят пръскания с контактно-системни фунгициди.
27. Засейте семената на цветните двугодишни растения.
28. Подхранете розите и др. цъфтящи храсти със специализиран тор.
29. Подрязвайте редовно живия плет.
30. Складирайте почистените и позасъхнали луковици напролетно цъфтящите растения.

Календар на градинаря - м.юни

Календар на градинаря - м.юни
На всеки начинаещ градинар му се случвало да се чуди кога е най-подходящия момент да подрязва, да сее, да пресажда...
Целта на този календар е месец по месец да подредя необходимите неща, които трябва да направим, за да се радваме на красиви цветя и на вкусни плодове и зеленчуци в двора.
Знам, че повечето от запалените градинари си водят такъв дневник и за това ще се радвам ако допълните информацията, която съм пропуснала, за да предпазим от грешки, тези които сега правят първите си стъпки в градинарството. 



1. През първата половина на Юни започва беритбата на ранните домати в Петричко-Санданския район.
2. В Севeрна България започват да берат ранния пипер след 20-ти Юни.
3. Ако не е разсадено през Май, през първите дни на Юни се разсажда средно ранното зеле и брюкселското зеле.
4. Беритбата на ранния патладжан започва към средата на Юни.
5. В началото на Юни се разсажда целината засята през Март.
Разсажда се чубрицата.
6. Продължават грижите за джоджена и аспержата. Един-два пъти през месеца се реже листния магданоз.
7. Продължава сеитбата на салатното цвекло за късно производство и се прибира рано засятото.
8. Полагат се интензивни грижи за ранните и средно ранни краставици.
9. През втората половина на Юни, след ранните пролетни култури се сеят краставиците за късно производство и започва беритбата на ранните сортове краставици и корнишони.
10. Продължават грижите за тиквичките, тиквите, дините, пъпешите, манголдът, арпаджика, едногодишния лук.
11. Първите дни на Юни може да се засади водния лук.
12. Втората половина на Юни се изваждат луковиците на зимния чесън.
13. Разсадът от праз е готов за засаждане към средата на Юни.
14. Продължава ваденето на ранните картофи и рязането на копъра.
15. Започва беритбата на зеления фасул и продължава беритбата на зеления грах и бамята.
16. Сее се броколи за късно производство.
17. Продължава прибирането на пролетно засятото главесто и китайско зеле.
18. До към 20-ти Юни може да продължи сеитбата на моркови за късно производство и се изваждат морковите от ранната сеитба.
19. Овощните градини трябва да се полеят и подхранят с тор. Прави се една плитка обработка на почвата. Тя предпазва почвата от бързо изпарение на влагата. Необходимо е да се извърши мулчиране в младите овощни градини за да се запази почвената влага.
20. Трябва да се направи и изкуствено прореждане на плодовете в плодовадащите градини.
21. В началото на месеца се извършва второто третиране на късните сортове череши и вишни срещу черешова муха.
22. При прасковата важно значение имат третиранията срещу брашнеста мана, листните въшки и източния плодов червей.
23. Постепенно преминава беритбата на ягодите. Добрата влага и подходящото торене ще благоприятстват залагането на цветни пъпки за следващата година.
24. Ако през месец май не са извършени резитбите на зелените части на лозята, то това трябва да стане още в началото на месец юни. С това мероприятие се регулира растежа и плододаването на лозята.
25. Напръскайте профилактично с инсектицид и акарицид цветната градина. Това е месецът, в който започва развитието на акарите по повечето цъфтящи храсти.
26. Почистете градината от увяхналите вече ранни пролетно цъфтящи луковични растения. Подгответе луковиците за покой.
27. Продължете да косите и оформяте тревния килим.
 

петък, 10 май 2013 г.

Отглеждане на Краставици



Отглеждане на Краставици
Краставиците имат големи изисквания към топлината. При 0.5°С растенията загиват. При температура под 15°С растежът им спира. Продължителното хладно време под 10°С причинява силни смущения в развитието им. При ниска температура в условията на висока почвена влажност растенията се просмукват.
Семената започват да поникват при 15-16°С. Оптималната температура за поникването, растежа и развитието е 25-30°С.
До настъпването на първата беритба растенията се нуждаят от температури по-високи от 15°С. При температура над 35°С се задържа растежа на растенията, особено при ниска въздушна влажност.
Краставиците не са много взискателни към светлината. Но през периода на плододаване се нуждаят от по-висок интензитет на светлината.
Имат големи изисквания към почвената и въздушна влажност, особено по време на плододаването.
Слабата и повърхностно разположена коренова система, интензивната транспирация и бързият растеж налагат през цялата вегетация да се поддържа оптимална почвена влажност  80-85% и 90-95% въздушна влажност. Високата почвена влажност трябва да се съчетава с достатъчно висока почвена температура - при понижена температура на почвата корените загиват.
Краставиците имат високи изисквания към плодородието на почвата. За тях са добри дълбоките структурни, рохкави, топли и богати на органични вещества почви с неутрална до слабо кисела реакция. Тежките и студени почви с близка(висока) подпочвена вода, както и много леките песъчливи почви не са подходящи. За късно производство много подхождат карбонатните черноземни, които са топли, влагоемни и запасени с хранителни вещества почви.
Краставиците се нуждаят от обилно торене с органични и минерални торове.
С есенната дълбока обработка например на 100 кв.м се тори с 500-600 кг полуугнил оборски тор. Внасят се и минерални торове 5-6 кг суперфосфат и 1,5-2 кг калиев сулфат.
През пролетта могат да се внасят допълнително 1-2 кг суперфосфат и около 2 кг амониева селитра на 100 кв.м.
Краставиците обаче имат по-специални изисквания към хранителните вещества и тяхното постъпване. Корените им са чувствителни към високите концентрации на хранителния разтвор и не понасят големи дози минерални торове. Това налага торовете да се внасят в почвата по-често, но в по-малки количества.
Много благоприятно е внасянето на оборския тор, който освобождава хранителните вещества постепенно и отделя въглероден диоксид. На бедни почви, които се нуждаят от богато торене, азотните торове се внасят няколкократно в малки дози чрез подхранване, а суперфосфатът трябва да е гранулиран. Много добри резултати се получават при подхранване с торова течност и особено с размит в поливната вода оборски тор.
Краставиците не понасят силните ветрове. На ветровити места е целесъобразно да се отглеждат между царевичните кулиси, които намаляват неблагоприятното влияние на ветровете.
Царевицата се засява в два близо разположени реда през 10-15м, перпендикулярно на преобладаващите ветрове.
Подходящи предшественици за краставиците са многогодишните треви, фасул, грах, спанак, картофи, зеле, домати, пипер, патладжан.
Краставиците не понасят да се отглеждат след себе си, след тикви, тиквички, дини и пъпеши.
Когато краставиците се засяват направо от семе, предварително се приготвят гнезда, в които става засяването. Те се правят по средата на фитарията с помощта на мотика. Това става, като се изкопае почвата и се натрупа на гнезда с диаметър 30-40 см. Лицето на гнездото има слаб наклон на юг. Върху така приготвеното стъбло се хвърлят 1-2 лопати добре угнил оборски тор. Засяването на семената става в гнездата, като се поставят по 5-6 семки във формата на кръг.
Гнездата се правят на разстояние 50-60 см едно от друго. При нашите климатични условия засяването става през последната десетдневка на април, когато почвата е достатъчно затоплена. Един ден преди засяването семената се накисват в хладка вода (25 градуса), за да се рътят. Това ускорява поникването и осигурява редовен посев.
Няколко дена след поникването се прави проскубване на излишните растения, като във всяко гнездо се оставят по две растения.
Интерес представлява отглеждането на краставици на редове. Върху топли, структурни и влагоемни почви сеитбата на семената се извършва редово, на равна повърхност, със зеленчукова или обикновена сеялка на разстояния 1-1,2 метра между редовете.
След поникването растенията се прореждат един-два пъти. Окончателните разстояния между тях са 20 см. При този начин на засяване на декар отиват 200-300 г семе.
При отглеждането на краставици върху по-тежки почви трябва да се предпочита ленточното отглеждане върху широки тирове (кавали) или ленти, широки в основата си 80-90 см.
Засяването на семената се прави върху южния склон на тировете, където топлинният режим на почвата е най-благоприятен и спомага за бързото поникване на семената и по-доброто развитие на кореновата система. През вегетацията редовно се полива и окопава, растенията се загърлят и подхранват. Води се борба с болестите, неприятелите и плевелите.
Обработките се прекратяват, след като растенията са се развлекли по повърхността на почвата и върховете им от отделните редове са се срещнали.
Поливането през горещите летни дни се извършва по-често - 1-2 пъти седмично, привечер. Важна грижа е борбата с листните въшки и маната.
Плодовете на краставиците наедряват бързо и бързо загрубяват и остаряват. Процесите на доузряване продължават и след откъсването им при лагеруването и плодовете бързо губят вкусовите и технологичните си качества. Освен това от тях продължава да се изпарява вода.
Ето защо набраните плодове се предлагат веднага за консумация или за консервиране.
В началото беритбите се извършват през 1-2 дни, а по време на масовото зреене - всеки ден, и то сутрин рано.
Заедно с добре развитите плодове се берат и отстраняват и всички недоразвити, болни и повредени плодове.