Отглеждане на Краставици

Краставиците имат големи изисквания към топлината. При 0.5°С растенията загиват. При температура под 15°С растежът им спира. Продължителното хладно време под 10°С причинява силни смущения в развитието им. При ниска температура в условията на висока почвена влажност растенията се просмукват.

Семената започват да поникват при 15-16°С. Оптималната температура за поникването, растежа и развитието е 25-30°С.

До настъпването на първата беритба растенията се нуждаят от температури по-високи от 15°С. При температура над 35°С се задържа растежа на растенията, особено при ниска въздушна влажност.

Краставиците не са много взискателни към светлината. Но през периода на плододаване се нуждаят от по-висок интензитет на светлината.

Имат големи изисквания към почвената и въздушна влажност, особено по време на плододаването.

Слабата и повърхностно разположена коренова система, интензивната транспирация и бързият растеж налагат през цялата вегетация да се поддържа оптимална почвена влажност  80-85% и 90-95% въздушна влажност. Високата почвена влажност трябва да се съчетава с достатъчно висока почвена температура - при понижена температура на почвата корените загиват.

Краставиците имат високи изисквания към плодородието на почвата. За тях са добри дълбоките структурни, рохкави, топли и богати на органични вещества почви с неутрална до слабо кисела реакция. Тежките и студени почви с близка(висока) подпочвена вода, както и много леките песъчливи почви не са подходящи. За късно производство много подхождат карбонатните черноземни, които са топли, влагоемни и запасени с хранителни вещества почви.

Краставиците се нуждаят от обилно торене с органични и минерални торове.

С есенната дълбока обработка например на 100 кв.м се тори с 500-600 кг полуугнил оборски тор. Внасят се и минерални торове 5-6 кг суперфосфат и 1,5-2 кг калиев сулфат.
През пролетта могат да се внасят допълнително 1-2 кг суперфосфат и около 2 кг амониева селитра на 100 кв.м.

Краставиците обаче имат по-специални изисквания към хранителните вещества и тяхното постъпване. Корените им са чувствителни към високите концентрации на хранителния разтвор и не понасят големи дози минерални торове. Това налага торовете да се внасят в почвата по-често, но в по-малки количества.
Много благоприятно е внасянето на оборския тор, който освобождава хранителните вещества постепенно и отделя въглероден диоксид. На бедни почви, които се нуждаят от богато торене, азотните торове се внасят няколкократно в малки дози чрез подхранване, а суперфосфатът трябва да е гранулиран. Много добри резултати се получават при подхранване с торова течност и особено с размит в поливната вода оборски тор.

Краставиците не понасят силните ветрове. На ветровити места е целесъобразно да се отглеждат между царевичните кулиси, които намаляват неблагоприятното влияние на ветровете.

Царевицата се засява в два близо разположени реда през 10-15м, перпендикулярно на преобладаващите ветрове.

Подходящи предшественици за краставиците са многогодишните треви, фасул, грах, спанак, картофи, зеле, домати, пипер, патладжан.

Краставиците не понасят да се отглеждат след себе си, след тикви, тиквички, дини и пъпеши.

Когато краставиците се засяват направо от семе, предварително се приготвят гнезда, в които става засяването. Те се правят по средата на фитарията с помощта на мотика. Това става, като се изкопае почвата и се натрупа на гнезда с диаметър 30-40 см. Лицето на гнездото има слаб наклон на юг. Върху така приготвеното стъбло се хвърлят 1-2 лопати добре угнил оборски тор. Засяването на семената става в гнездата, като се поставят по 5-6 семки във формата на кръг.
Гнездата се правят на разстояние 50-60 см едно от друго. При нашите климатични условия засяването става през последната десетдневка на април, когато почвата е достатъчно затоплена. Един ден преди засяването семената се накисват в хладка вода (25 градуса), за да се рътят. Това ускорява поникването и осигурява редовен посев.

Няколко дена след поникването се прави проскубване на излишните растения, като във всяко гнездо се оставят по две растения.
Интерес представлява отглеждането на краставици на редове. Върху топли, структурни и влагоемни почви сеитбата на семената се извършва редово, на равна повърхност, със зеленчукова или обикновена сеялка на разстояния 1-1,2 метра между редовете.
След поникването растенията се прореждат един-два пъти. Окончателните разстояния между тях са 20 см. При този начин на засяване на декар отиват 200-300 г семе.
При отглеждането на краставици върху по-тежки почви трябва да се предпочита ленточното отглеждане върху широки тирове (кавали) или ленти, широки в основата си 80-90 см.
Засяването на семената се прави върху южния склон на тировете, където топлинният режим на почвата е най-благоприятен и спомага за бързото поникване на семената и по-доброто развитие на кореновата система. През вегетацията редовно се полива и окопава, растенията се загърлят и подхранват. Води се борба с болестите, неприятелите и плевелите.
Обработките се прекратяват, след като растенията са се развлекли по повърхността на почвата и върховете им от отделните редове са се срещнали.
Поливането през горещите летни дни се извършва по-често - 1-2 пъти седмично, привечер. Важна грижа е борбата с листните въшки и маната.
Плодовете на краставиците наедряват бързо и бързо загрубяват и остаряват. Процесите на доузряване продължават и след откъсването им при лагеруването и плодовете бързо губят вкусовите и технологичните си качества. Освен това от тях продължава да се изпарява вода.
Ето защо набраните плодове се предлагат веднага за консумация или за консервиране.
В началото беритбите се извършват през 1-2 дни, а по време на масовото зреене - всеки ден, и то сутрин рано.
Заедно с добре развитите плодове се берат и отстраняват и всички недоразвити, болни и повредени плодове.

Отглеждане на Моркови

Морковът е растение на прохладния климат.

Семената започват да поникват при 3-4°С. Кълновете издържат до -3, -4°С. Кореноплодите издържат за кратко време до -3°С когато са в почва, а на открито издържат до -1°С. Оптималната температура за растежа на кореноплодите и за натрупването на каротин е 15-20°С. При висока температура кореноплодите загрубяват и се деформират.
При едновременно засушаване това се проявява още по-силно. Под влияние на ниски положителни температури кореноплодите избледняват.

Морковът е взискателен към почвената влажност особено при поникване на семената и през първите фази на растеж. По-късно изискванията му намаляват, но при умерена и равномерна почвена влажност през цялата вегетация дава по-висок и по-качествен добив. Не понася преовлажняване на почвата, в резултат на което кореноплодите загниват.При резки промени на почвената влажност кореноплодите се напукват.

Много отрицателно реагира на засенчване - нуждае се от добро слънчево греене, както и от дълъг ден (не по-малко от 12 часа).

Най-подходяща за отглеждане на моркоа е леката глинесто-песъчлива структурна почва с добър въздушно-газов режим. На тежки, глинести почви кореноплодите се деформират, повърхността им става грапава и груба.

Не понася висока почвена киселинност и торенето с пресен оборски тор.

Благоприятна е слабо киселата почвена реакция с pH 6 - 6,6. При недостиг на азот се забавя растежът на листата, но едностранното му внасяне в големи количества влошава съхраняемостта и хранителните качества на кореноплодите, тъй като в тях се натрупват голямо количество нитрати. Фосфорът е особено необходим за младите растения. Недостигът на калий повишава чувствителността на растенията към болести. През есента се тори например с 300-400 кг добре угнил оборски тор, 4-5 кг суперфосфат и 1,5-2 кг калиев тор на 100 кв.м. Калиевият тор може да се внесе и с пролетната обработка. Ако морковите се отглеждат след култура, торена с оборски тор, може да се внесат само минерални торове. За подхранване на посевите от моркови се предвиждат не повече от 2-3 кг амониева селитра на 100 кв.м като посоченото количество се разделя на 2(две) подхранвания.

Добри предшественици на моркова са домати, пипер, патладжан, краставици, зеле, дини, пъпеши и др., които оставят почвата чиста от плевели и със запас от лесно усвоими вещества, тъй като са били торени с оборски тор. Житните култури също са добър предшественик.

Не бива да се отглеждат след люцерна заради телените червеи и след себе си.

Календар на градинаря - м.май

На всеки начинаещ градинар му се случвало да се чуди кога е най-подходящия момент да подрязва, да сее, да пресажда...
Целта на този календар е месец по месец да подредя необходимите неща, които трябва да направим, за да се радваме на красиви цветя и на вкусни плодове и зеленчуци в двора.
Знам, че повечето от запалените градинари си водят такъв дневник и за това ще се радвам ако допълните информацията, която съм пропуснала, за да предпазим от грешки, тези които сега правят първите си стъпки в градинарството. 1. Началото на Май може да продължи сеитбата на средно ранните краставици и да се разсадят ранните сортове. Прави се резитба на корнишоните на телени конструкции.

2. Разсадът от тиквички може да се изнесе на открито в началото на Май, когато времето се затопли трайно.

3. В по-студените райони сега се сеят дините и пъпешите.

4. Продължава прибирането на презимувалото ранно главесто, китайско и цветно зеле, маруля и главеста салата, спанакът.

5. Продължават грижите за посева от моркови и пашърнак.

6. Реже се магданозът от ранната пролетна сеитба и се разсажда целината.

7. До към 10-ти Май продължава разсаждането на средно ранните сортове домати, а към 20-25 Май се засяват доматите за късно полско производство. Прекършват се върховете на ранните индетерминантни и полудетерминантни сортове.

8. До средата на Май трябва да е разсаден пипера за средно ранно и късно производство(ако не е разсаден през Април).

9. До към 10-ти Май в Северна България продължава да се разсажда ранния и средно ранния патладжан.

10. До към 15-20-ти Май може да се сее зелен фасул на няколко етапа.

11. Към 20-ти Май започва беритбата на зеления грах.

12. Засява се салатното цвекло и салатната цикория за късно полско производство.

13. Продължават грижите за манголдът, арпаджика, едногодишния лук за глави, праз.

14. Края на Май започва засаждането на водния лук.

15. Края на Май започва беритбата на ранните тиквички и баклата от пролетния посев.

16. Края на Май се засява бамята, продължава сеитбата на средно ранното и късно зеле и карфиол.

17. Започва разсаждането на брюкселското зеле.

18. Втората половина на Май започва ваденето на ранните картофи в Южна България.

19. Целия Май се разсажда чубрицата, джодженът се плеви и окопава.

20. Продължават грижите за разсада от аспержа, които ще продължат до края на годината.

21. Поради характерните високи температури и чести превалявания месец май е критичен за опазване на овощните насаждения от болести, неприятели и плевели.

22. При семковите видове борбата е насочена срещу основните болести и неприятели – струпясване, брашнеста мана, загиване на завръзите при дюля, плодови червеи, листни въшки, многоядни неприятели – мъхнат бръмбар, майски бръмбар и др.

23. През месец май започва интензивната растителна защита за опазване на лозята от основните болести и неприятели – екскориоза, мана, брашнеста мана (оидиум), гроздови молци, акари, листозавивачки и др.

24. През месеца трябва да се извършват и резитби на зелените части на лозята. С това мероприятие се регулира растежа и плододаването на лозята. Към зелените резитби спадат филизенето, прищипването и кършенето.

25. Все още не е късно да насеете цветните семена от латинка, амарантус, брахикоме, тагетис, карамфил, лаватера, мак, незабравка.

26. Похранете със специализиран тор за луковични вече обилно цъфтящите лалета, алиуми, анемонета и др.

27. Клематисите, старите корени влачещи рози и др. катерливи храсти имат нужда от закрепване и подхранване.