Отглеждане на Мента

Разхлаждаща през лятото и сгряваща през зимата – ментата е една от най-приятните и популярни билки.
Ментата е тревисто многогодишно растение от семейство Устноцветни.
Ароматната билка е позната и използвана още от древността. Цветовете на растението са дребни и на цвят са светлорозови или светловиолетови.
Ментата вирее навсякъде, където почвата е по-влажна.
Ментата се отглежда за свежа надземна маса, от която се добиват етерично масло и изсушени ментови листа, богати на биологичноактивни съставки.
Ментовото масло е незаменима суровина в парфюмерийната, спиртоликьорената и захарната промишленост. Ментата успешно презимува у нас.
Развитието и напролет започва при средна дневна температура 10°С.
Оптималната през вегетацията е 25°С. За нормално развитие и растеж са и необходими не по-малко от 12ч продължителност на деня.
Към влагата предявява повишени изиквания. Критичния период е бутонизация - прибиране. Необходими са и 3-4 поливки през 10-15 дни. Ментата изисква аерирани почви, с лек механичен състав, но богати на хранителни вещества.
Най-подходящи са наносите по поречията на реките и типичните слабо излужени черноземи.
Ментата у нас се отглежда като едногодишна или двугодишна култура. Това позволява за нея да се избират най-подходящи предшественици - торените окопни едногодишни и многогодишни бобови и зимни житни култури, които оставят почвата след себе си чиста от плевели.
Много добри предшественици са и ранните зеленчуци.
След прибиране на предшествениците се извършва оран на дълбочина 25-30см, последвана от брануване за заравяне на площта.
Ментата изисква големи количества хранителни вещества. Наторява се редовно с комбинирани минерални торове.
Ментата се размножава вегетативно чрез засаждане на коренища. Извършва се главно през есента(втората половина на Октомври). Тогава климатичните условия са най-благоприятни и има възможност да се подберестандартен посадъчен материал. Коренищата презимуват успешно. Напролет растенията се развиват по-рано и използват по-добре наличната влага. Подобни предимства са налице и при много ранно пролетно засаждане.
През вегетацията ментовите насаждения се окопават 4-5 пъти на дълбочина 10-12см. Най-добре е прибирането на готовите растения да става в сухо, тихо и слънчево време(между 9 и 18ч). Добитата свежа маса се разстила на чисти площадки за изсушаване около две денонощия.
Ментата е една от най-използваните билки поради многото си полезни въздействия. Лечебните свойства на ментата са известни от древността. Древните римляни ароматизирали с тях залите за тържества и пирове, тъй като смятали, че мирисът на мента усилва мозъчните функции и подобрява паметта. Не случайно тогавашните студенти ходели на занятия с венци от растението.
Ментата съдържа ментово масло, каротин, витамин С, хесперидин, флавониди, бетаин, терпенови съединения, танини, горчиви вещества и др. Притежава болкоуспокояващо и спазмолитично действие; предизвиква рефлекторно разширение на коронарните съдове на сърцето; действа жлъчегонно. Прилага се при колики в стомашно-чревния канал, заболявания на жлъчката, леки форми на гръдна жаба - особено от нервен произход. Използва се и като леко обезболяващо средство.
В българската народна медицина ментата се употребява при газове в червата, диария, главоболие, ускорено сърцебиене, епилепсия, чернодробни заболявания, кашлица, повръщане, камъни в жлъчката, безсъние, лош дъх в устата, меланхолия, виене на свят.
Чаят от мента се е появил за първи път в пустините на Северна Африка, преминал е през Средиземноморието и от там е достигнала и до Европа. Основното достойнство на чая е, че утолява жаждата за дълго време.
Освен, че действа успокояващо на нервната система, чаят от мента предлага още два бонуса. Първият – ментовият чай може да помогне на дамите, които имат прекомерно окосмяване по тялото. Излишното окосмяване по лицето, гърдите и стомаха се дължи на високите нива на мъжките хормони, наречени още андрогени.
Учени от Турция твърдят, че само две чаши ментов чай на ден са достатъчни за да намалят влиянието на тези хормони.
Второто много голямо преимущество на чаят от мента пред останалите билкови чайове е, че потиска апетита, помага при подут корем и стимулира храносмилането. В този смисъл ето ви нов помощник в борбата с килограмите. Дори ментовият чай да не направи кой знае какви чудеса с фигурата ви, то поне няма да ви навреди, а и ще окаже благоприятно влияние върху нервната ви система.
Ментата се използва широко и в кулинарията. Придава аромат на плодови салати, особено с ягоди, конфитюри, кремове, безалкохолни напитки и сладоледи. Много интересна е комбинацията й с шоколад или с алкохолен коктейл.
Освен в хранително-вкусовата промишленост, тази билка намира приложение и в козметиката (ментата е съставка на парфюми, сапуни, пасти за зъби и вода за уста) и аромотерапията.
Много хора използват ментата и като средство за прогонване на комари. Отглеждат я в саксии и поставят торбички с изсушена мента в гардероби и шкафове.
Ментоловото масло също е и екологичен инсектицид срещу оси, мравки и хлебарки.
Внимание! Някои хора са алергични към ментовото масло. Ако сте сред тях, избягвайте вдишването на парите му!

Отглеждане на Магданоз

Родината на магданоза е Средиземноморието и по-точно остров Сардиния. Днес все още се среща като диворастящо растение в Югоизточна Европа, Западна Азия и северна Африка, а като културно растение е завладял почти целия свят.
Магданозът е студоустойчиво растение. Пониците издържат до -5, -9°С, възрастните растения зимуват успешно на открито. Цялото растение има приятна специфична миризма.

Семената започват да поникват дори при 5°С. Високите температури също не му вредят. При добро поливане те поддържат хубавия аромат на листата. Оптималната температура на растежа е 15-20°С.

Магданозът е сухоустойчив. За да могат обаче постоянно да израстват нови листа, той трябва редовно да се полива. Към почвената влажност е най-взискателен в началото на вегетацията, когато расте бавно и изгражда кореновата си система. Висока влажност е нужна и за поникването на семената - при недостатъчно овлажняване те поникват бавно и неравномерно или изобщо не поникват. Почвеното преовлажняване предичвиква загниване на кореноплодите, почва на жълти петна и забавяне на растежа.

Поради значителната си светлолюбивост магданозът не понася засенчване. При засенчване листата се изтеглят, стават слабо ароматични, намалява и съдържанието на витамини в тях.

Магданозът трябва да се отглежда на рохкава, богата с органични вещества, проветрива и водопропусклива почва. Тежките почви трябва да се избягват.

Листният магданоз обича торенето с пресен или полуугнил оборски тор - 300-400 кг на 100 кв.м. Кореноплодният се отглежда след култури, които са били торени с оборски тор или се тори само с угнил оборски тор - 200-300 кг на 100 кв.м. Листният магданоз расте интензивно при подхранване с амониева селитра - 0.8-1 кг на 100 кв.м след поредното изрязване на листната маса.

Магданозът се отглежда след домати, пипер, краставици, зеле и др.

Добре вирее и след бобовите култури, които обогатяват почвата с азот.

Минерални торове се внасят веднъж преди сеитбата и втори път през вегетацията.
Магданозът се засява в края на февруари или началото на март, през август или през втората половина на ноември и началото на декември (предзимно).
На леки почви, семената се засяват на дълбочина до 2,5 см, а на глинести – до 2 см.
Сеитбената норма е 0,8 – 1,0 кг семена на декар при кореновидния магданоз и 1,0 – 1,5 кг при листния.

На малки площи се засява ръчно в браздички на разстояние 10 – 15 см между редовете за листния магданоз и 20 – 25 см при кореновидния. Сеитбената норма при тази схема на отглеждане може да се намали до 5 г/кв. м.
Първата грижа след сеитбата е да се следи състоянието на почвата. В случай, че се образува кора, почвата се валира с леки валяци.
През вегетацията се води борба срещу плевелната растителност. Извършват се и редовни поливки, като при кореновидния те се прекратяват месец преди изваждането на кореноплодите.
От листния магданоз листата се изрязват 4 – 5 пъти през вегетацията през 25 – 30 дни, след вдигане на росата, като се внимава да не се повреди вегетационния връх на растенията. Отрязаните листа се връзват на връзки по 100 грама.
От декар се получават 25 000 – 30 000 връзки.
При кореновидния магданоз кореноплодите се изваждат през втората половина на октомври или в началото на ноември, ръчно или със същата техника, както при морковите. Преди  изваждането листата се изрязват на 2 см над челото.
Добивът от декар е 1,5 – 2 тона.

Има два варианта за отглеждане на магданоз в саксия: от семена и чрез корени.
Засява се в по-голям съд или саксия, сандъче.
Използва се обикновена почва или почвена смес, каквато се продава нашия магазин на пазар Красно село.
Семената се разпръскват равномерно по цялата площ или се пускат в тясна браздичка, дълбока около 10-15 см.
След това се зариват и повърхността леко се притиска с ръка или дъсчица.
Поставя се на слънчево място, полива се и се чакат първите кълнове.
Ако засаждането на магданоз в саксия става чрез корени, извадени от градината, то съдът в който се слагат, трябва да бъде по-дълбок.
За изваждането на корените се използва права лопата и се следи да не се наранят. Засаждат се веднага или поне същия ден.
В една саксия могат да се сложат няколко корена, както разстоянието между тях е 4-5 см и по-голямо.

Саксиите, в които ще се засажда магданоз, трябва предварително да са обеззаразени, отдолу да имат отвор, който да позволява свободно изтичане на водата.
В противен случай има опасност от мухлясване на почвата и загниване на корена (семената).

Засят в сандъчета или кашпа, магданозът ще краси не само трапезата през зимата, но и целия дом. Неговата свежа зеленина придава уют на стайните помещения и терасата. Особено декоративна е комбинацията от три сорта – къдрав, листен и обикновен магданоз.
Подстригва се с ножица, за да има еднаква височина. Възстановява се бързо, като се подхранва с торове.
Листата от магданоз се запазват продължително време пресни и зелени, като се поставят в торбичка, която се издува с въздух, завързва се отгоре плътно и се държи в хладилника. Ако са повехнали, държат се предварително 30 минути във вода със стайна температура (20С)

Суровият сок на магданоза подобрява кислородния обмен и поддържа функциите на надбъбречните жлези. Използва се при камъни в бъбреците и пикочния мехур, при нефрит и други заболявания на бъбръците, подобрява зрението, намалява кръвното налягане.
Външно се използва като за лапи при лунички и петна по лицето; за компреси при циреи, отоци и ужилване от насекоми; за миене на главата от пърхут.

Като козметично средство магданозът е познат отдавна. И днес се използва магданозен лосион за чувствителна кожа. Магданозен компрес действа освежаващо и успокояващо на кожата.

Магданоз, засят около ягодите, прогонва голите охлюви от тях.

Отглеждане на Патладжан, Син домат

Патладжанът е близък роднина на домата и картофа и произлиза от Индия и Шри Ланка. Той е едногодишно растение с височина 40-150см. Патладжанът е важна хранителна култура, отглеждана заради големите си висящи тъмносини и пурпурни до бели плодове.
Поради принадлежността си към семейство Картофови, навремето са го смятали за отровен.
Днес патладжанът се отглежда в почти всички райони на България.
По изискване към климата и почвата патладжанът не се различава съществено от пипера.
Той е топлолюбиво растение и успява в райони, където има най-малко безмразен период.
При температура под 14°С семената не поникват. Оптималната температура за поникване е 22-24°С, за растежа и развитието 25-30°С. При температура под 20°С оплождането на цветовете и нарастването на плодовете спират. Под 15°С цветовете и завръзите окапват. При 0.5°С растенията загиват. При температури над 30°С придружени със засушаване, цветните пъпки окапват.
Тъй като е светлолюбиво растение не понася засенчване. Взискателен е към почвената влажност, която трябва да се поддържа около 80%. При редовно напояване ниската въздушна влажност не вреди.
Към почвата има големи изисквания. Успешно се отглежда на богати, наносни, пропускливи, хумусни почви. Не обича тежките, клисави, непропускливи почви, както и много леките, песъчливи. Не са подходящи киселите и много алкалните почви. Дава особено добри резултати на новообработена почва.
Към предшественика е взискателен. Добри предшественици са бобовите(фасул, грах, бакла) и тиквовите(краставици, тиквички, тикви, дини, пъпеши) култури.
Не трябва да се отглежда след домати, пипер, картофови и след себе си.
Срокът на засяване е от края на януари до началото на февруари. На парникова рамка се засяват 10 – 12 г семена, а за да се произведе разсад за един декар – 40-50 г. Семената се разхвърлят с ръка равномерно и отгоре се покриват с 1 – 1,5 см чиста и пресята парникова почва.
Грижите от сеитбата до поникването се изразяват в поддържане на оптимална температура (22 – 25°С) и влажност (около 50 – 60%).
След поникването температурата при слънчево време може да достигне, до 30°С, при облачно време 20 – 22°С, а през нощта – около 17°С. Силното и особено продължително понижаване на температурата около 5 – 8°С е вредно. Най-често настъпват дълбоки физиологични смущения – разсадът изостава в развитието и се наблюдават деформации подобни на причинените от вируси. Това налага през много студените нощи, парниците да се покриват с рогозки или други покривни материали. Те трябва да се отстраняват сутрин, възможно по-рано, а надвечер да се поставят по-късно, за да се осигури повече светлина на растенията.
Растенията се пикират във фаза втори същински лист (кръстосване) на разстояние 10 x 10 или 12 x 12 см. За целта може да се използват полутопли  парници, полиетиленови тунели и оранжерии.
Грижите след пикирането се насочват към осигуряване на по-висока температура – около 25°С и влажност около 70 – 80% от ППВ. Такива условия през първите 5 – 6 дни ускоряват прихващането. През последния период преди засаждането на растенията на полето не се допуска силно засушаване, тъй като цветните пъпки окапват. Разсадът се напада от листни въшки и червено паяче, поради което трябва своевременно да се води борба срещу тях.
За средно ранно полско производство патладжанът се отглежда чрез непикиран разсад. Семената се засяват в средата на март в отопляеми или неотопляеми култивационни съоръжения (полутопли парници, пластмасови оранжерии и тунели). Сеитбената норма за 1 кв. м е 2 – 3 г.
За разсада се полагат системни грижи, изразяващи се в плевене, подсипване с 1 – 2 см торово-почвена смес, подхранване и поддържане на оптимален температурен и светлинен режим.
За да се запази по-добре кореновата система, деня преди изнасянето разсадът се полива обилно с вода.
За ранно полско производство на патладжана са подходящи почви с по-лек механичен състав (песъчливо-глинести) – по-дълбоки влагоемни, добре запасени с хранителни вещества.
Площите, определени за патладжан, се обработват през есента на дълбочина 28-30 см. Внасят се около 60 кг суперфосфат и 20 кг калиев тор на декар. Културата добре реагира и на торене с 3 – 4 т оборски тор на декар.
Напролет парцелът се бранува или култивира, а към началото на април се преорава на 13 – 15 см. Когато почвата е влажна, добре е няколко дни преди засаждането, мястото да се набразди на 70 – 80 см и да се остави да просъхне. Ако почвата е суха, набраздява се в деня на засаждането или един ден по-рано. Посоката на браздите е изток – запад с оглед страната, на която се засаждат растенията, да бъде изложена на юг. Посредством прекарани вади се очертават лехи широки от 8 до 20 м, в зависимост от изравнеността на парцела.
Когато патладжанът се отглежда на лехо-браздова повърхност (висока и равна леха) през есента, след дълбоката оран, лехите се оформят грубо,  а през пролетта – окончателно с лехообразовател.
Най-подходящ срок за засаждане на патладжана за ранно полско производство е в края на април и началото на май, а за сердно ранното – през първата половина на май. Разсадът в момента на засаждане трябва да бъде във фаза 4-5 листа, да има къси междувъзлия и дължина на стъблото не повече от 20-25 см.
Растенията се засаждат по средата на южния скат на тира, тъй като в основата му почвата се изстудява по-силно от пролетните валежи и въздушният режим там не е много благоприятен. По най-високата част на тира също не се засажда, въпреки че затоплянето там е най-голямо, тъй като растенията страдат от недостиг на влага и при буря полягат.
Едновременно с разсаждането през 10 – 12 м може да се засеят и кулисни растения (царевица, захарна или техническа метла), така че да не пречат на междуредовата обработка. Създаваният от кулисите микроклимат се отразява благоприятно върху развитието на патладжана.
Първата грижа след засаждането е подсаждането. То се прави 5 – 6 дни след разсаждането, като се използва качествен резервен разсад. Най-добри са резултатите от подсаждането през следобедните часове, когато посевът се полива веднага.
През вегетацията растенията се окопават 6 – 8 пъти през 8 – 10 дни (първото окопаване се извършва след първата поливка, тъй като засадените растения се прихващат бавно).
За получаване на високи и качествени добиви е необходимо влажността на почвата да се поддържа над 70%.
При засаждането се извършва първото поливане, а след 5 – 6 дни второто. Не се препоръчва изобилно напояване след разсаждането, тъй като има опасност при падане на дъждове, почвата да се изстуди. След това от засаждането на растенията до началото на плододаване се полива през 10 – 12 дни, а от началото на плододаване до края на вегетацията през 7 – 10 дни. Поливките и поливните норми се определят от почвения тип, падналите валежи и климатичните особености на района.
Плододаването при ранното производство започва в началото на юли, а при средноранното – към края. Бере се ръчно на всеки 4 – 5 дни, когато патладжанът е достигнал типичните за сорта големина, форма, цвят и гланц. Плодовете се берат с дръжки.
Първите млади плодове не се берат, защото са безвкусни, а застарелите се хвърлят, понеже придобиват възкафяв цвят и имат втвърдени семена и месеста част, която се вгорчава. Осеменените плодове също са негодни за консервиране и кулинарни цели.
Добивът от патладжан варира, в зависимост от сорта и условията на отглеждане и е от 3 до 5 т от декар.

Отглеждане на Момордика, Горчив Пъпеш

Момордиката (Momordica charantia) принадлежи към семейство тиквови и произхожда от тропиците - според едни източници от Югоизточна Азия, а според други този въпрос не е изяснен, защото е широко разпространена в тропическите области на Азия, Африка и Америка.
В тези части на света нейните неузрели плодове са популярен зеленчук. Там можете да ги срещнете с народното им наименование Karela. Те са особено богати на полезни вещества - както хранителни, така и лечебни.
Съдържанието на витамин С в тях е съпоставимо с това на лимоните. Характерното за тях е, че имат горчив вкус, но именно заради него се отглеждат. Доста широко се използват в кухните на Малайзия, Виетнам, Филипините, Тайланд, Китай, страните от Централна и Южна Америка, и карибските острови. В тези райони се използва широко (плодовете и листата) и в народната медицина. 
Растението е едногодишно, лиановидно, с много тънко стъбло, достигащо височина до 5 м. Подобно е на растението на луфата.
Плодовете са продълговати и в зависимост от сорта са дълги от 6 до 60 см.
Покрити са с множество израстъци подобни на брадавици.
За готвене се използват неузрелите плодове. Характерното за тях е, че имат горчив вкус. Поради тази причина на Запад това растение и плодовете му се наричат горчив пъпеш. Степента на горчивина зависи от степента на зрялост - колкото са по-стари, толкова са по-горчиви и от сорта - сортовете с тъмно зелени (неузрели) плодове са по-горчиви, а тези със светлозелени (неузрели) - по-малко.
Момордиката се отглежда както краставиците, с тази разлика, че тя се нуждае от по-дълъг вегетационен период преди да започне да плододава, и затова семената се засяват рано (чрез разсад или директно) - до средата на май.
За сигурно никнене температурата на почвата/субстрата трябва да е поне 20 градуса.
Засяват се по 2-3 семена в саксийка на дълбочина 2см. При оптимална температура изникват за 1-2 седмици.
След около 20 дни готовия разсад(с поне 4 истински листа) се засажда на открито на разстояние 50х50см.
Устойчива е на болести. 
Момордиката не обича засушаване, така че проверявайте често влажността на почвата. Поддържайте я умерена поне на 50см дълбочина.
Прекопавайте често почвата около корена, за да защитите растенията от плевели.
След началото на цъфтежа плодовете на момордиката се развиват бързо (както краставиците) и затова трябва да се берат често. Готови са за консумация около 70-90 дни след засаждане.
За консумация се използват неузрелите плодове, които са достигнали типичния за сорта размер. Те трябва да са твърди (докато са млади вътрешността им е като при тиквичките, а със зреенето става куха), а семената трябва да не са се развили.
Отрязвайте плодовете с остър нож или ножица, а не ги късайте.
При зреенето плодът се разпуква от към върха на три части, които се завиват назад.
Цветът на узрелия плод е оранжево-червен. 
Ако отглеждате Момордика за пазар, имайте предвид, че не е траен плод и трябва да се предложи на пазара веднага след беритба. Издържа съхранение в щайги от естествен материал(не пластмасови), например бамбукови за период от 2-3 седмици ако се съхраняват в проветриви помещения при температура 12С.
Температури под 10С са пагубни за растенията и плода.
Плодовете на Момордиката загниват бързо ако са в  близост с плодовете на банана, ананаса и ябълката. Когато ги подреждате на пазара, гледайте да са далече от тях.
Както вече беше отбелязано плодовете на момордиката са горчиви и в зависимост от сорта и степента на зрялост могат да бъдат от леко до много силно горчиви. Именно горчивия вкус отличава този зеленчук от останалите и го прави подходящ за приготвянето на ястия с отличителни вкусови качества. Истината е, че повечето хора, които не са свикнали с този тип кухня в началото не харесват този вкус (особено ако се използват силно горчиви сортове). Интересното е, че човек може да привикне към него, и то до такава степен, че да му стане сред любимите. Точно както е при любителите на лютото - започват да ядат все по-люто и това им харесва, дори се пристрастяват. Положението с момордиката е идентично - дори и в началото да не ти харесва, с времето се привиква и започва да ти харесва много. Това е и причината за широкото и използване в кухните на много от страните с тропически климат (от където произхожда растението).
Най-често този зеленчук се вари, задушава, пържи, пълни се със свинско месо и се пече, приготвя се на супи, консервира се (както краставичките) и др.
Плодовете и листата на момордиката от векове се употребяват в народната медицина на страните в които е разпространена. Използват се при множество болести. При това срещу сериозни заболявания. Дори човек, който чете за различните качества на момордиката би се запитал: "Това зеленчук ли е или билка"? Явно е и двете! Тук ще споменем само някои от лечебните качества, които към момента са потвърдени (по-често само в лабораторни условия) и от съвременната медицина:
Както повечето храни съдържащи горчиви вещества, така и момордиката влияе положително на храносмилането, като същевременно за разлика от повечето други горчиви храни тя може умерено да се използва и от хора с язва, защото съдържа вещества, които смекчават дразненето.
Напълно доказано е, че оказва благоприятно въздействие при диабет, защото снижава нивото на кръвната захар.
Снижава нивата на холестерина и триглицеридите.
Цялото растение показва въздействие срещу различни ракови образувания.
Има антивирусно действие (срещу редица вируси). Лабораторни ин витро тестове дори са показали, че някои съставки забавят развитието на вируса на СПИН, но те се абсорбират трудно от човек при орално поглъщане.
Листата и плодовете показват широко антибактериално действие.
Има данни, че действа като слаб имуномодулатор (засилва имунната система).

Момордиката не трябва да се използва с лечебна цел от бременни и кърмещи жени, хора с ниско ниво на кръвната захар.

Отглеждане на Копър

Копърът е студоустойчиво едногодишно растение с кратък живот, което се използва за подправка на ястия и като съставна част на някои медикаменти.

Копърът е познат и отглеждан като подправка, етеричномаслена и медицинска култура от дълбока древност. Всички части на растението съдържат силно ароматично етерично масло, богато на карбон, както и други ценни съставки като белтъчини, смоли, захари, витамин С, провитамин А.

Още древните римляни считали, че Копърът има тайнствена, чудодейна сила. Старите гърци демонстрирали благосъстоянието си като горели ароматно масло от Копър.
По земите на хан Кубрат древният обичай повелявал жертвената клада на бог Тангра да се пали със стръкче изсушен Копър.
Гладиаторите получавали храна, обилно подправена с Копър, за да бъдат силни и издръжливи.

Копърът е сред подправките, които са богати на фолиева киселина(витамин В₉), каротин(провитамин А) и витамини С и Е.

В кулинарията се използва цялата надземна част на Копъра. В свежо състояние нежните стръкове, нарязани на ситно са незаменима част от почти всички български пролетни блюда.
Подходящ е за подправяне на зелени салати, супи, сирене, извара, сосове, варено говеждо или овнешко месо, риба. Много добре приляга на всякакви картофени ястия - варени, пържени или печени, на зелен фасул, грах, гъби.
Цветовете на Копъра се слагат в маринати, туршии, стерилизирани краставички и рибни консерви.
На смлените семена от Копър се дължи характерният аромат на някои колбаси и месни деликатеси от района на Банско и Гоцеделчевско.

Действа апетитовъзбуждащо и газогонно.
Плодовете на Копъра увеличават стомашния сок, засилват перисталтиката на червата и отстраняват газовете.
Действат пикочогонно и обезболяващо. Увеличават кърмата. Макар и по-слабо, билката понижава кръвното налягане.
Използва се при безапетитие, газове, колики, жлъчнокаменна болест, нервна възбуда, безсъние, недостиг на кърма.
Копърът се отглежда като пролетна и есенна култура.

Издържа ниски температури с няколко градуса под нулата, а семената му започват да поникват при доста ниски положителни температури.
Оптималната температура за поникване и растеж е 18-20С.

Няма големи изисквания към светлината, но на слънчеви места натрупва повече ароматни вещества.
Може да се отглежда на различни почви, когато са добре обработени и са богати с органични вещества.

При сеитба през 2-3 седмици може да се осигури получаването на пресен Копър през целия вегетационен сезон.

Възрастните растения не са много взискателни към влажността, но младите се нуждаят от повече вода.
Тъй като семената поникват около 2-3 седмици след сеитба, през този период е необходима добра и постоянна почвена влажност.

Копърът за ранно(пролетно) производство се сее през Март – Април, а за късно – през Август.

Засява се разпръснато покрай тировете, вадите и др., но и на фитарии, по 80-100гр. семена на 100кв.м.
При по-гъста сеитба се самозасенчва и дава нискокачествен добив.
Семената се зариват на дълбочина 1,5-2см. Никнат бавно – за 15-20дни.

Посевът се плеви, полива и подхранва с торове.

След около месец от поникването, когато растенията достигнат височина 10-15см се извършва първото прибиране.
Растенията се отрязват по-високо, за да не се повреди сърцевинната им част и се връзват на връзки.
След беритба посевът отново се подхранва, за да се подготви за второто рязане.
От 100кв.м се получават 1000 връзки зелен Копър или 30-50кг цъфнали растения.

Добри предшественици са културите, които оставят почвата чиста от плевели.

Размножаване на Рододендрон чрез отводи

Тези от вас, които сте пробвали да размножавате любимите Рододендрони и Азалии чрез резник знаете, че процеса е бавен, труден и загубите са големи.
Размножаването чрез отводи не е толкова популярно при тях, но дава добри резултати и по-голяма част от растенията се вкореняват. Ако сте решили да опитате този метод, най-подходящото време за това е периода от Юни до Септември.

Изберете най-издължените клончета, които могат спокойно да легнат на земята.

Почистете от листа тази част, която ще е в директен допир със почвата и която се очаква да се вкорени, но оставете достатъчно листна маса в края на клончето.

На долната страна на клончето направете малка резка с много остро ножче.
Разкопайте малка дупка и посипете мястото където ще лежи клончето със сух вкоренител. 

 

Сложете клончето в дупката, така че резката да има допир с вкоренителя, прикрепете с пръчка, извита тел или друго помощно средство, така че клончето да не се надига нагоре.

Посипете отгоре с подходяща почва за рододендрони и натиснете отгоре с тежък камък.

Полейте обилно с воден разтвор на тор за млади растения.

До края на есента отвода ще е пуснал млади коренчета, но е по-добре да оставите в това положение до пролетта, за да се развие добре корена и да се приспособи към зимни условия.
Поддържайте почвата влажна, но не прекалявайте с поливките.
При първите по-топли пролетни дни откопайте отвода, отрежете клончето с вече добре оформения корен като оставите отстрани поне по 5-6см от стария клон и засадете в отделна саксия с диаметър 13-15см в специализирана почва за рододендрони, която предлагаме в нашия магазин на пазар Красно село.
Докато растението не развие нагоре хубава листна маса осигурете му достатъчно светлина, но пазете от прегаряне първата година в най-горещите летни дни.

Отглеждане на Стайна Роза

Принадлежи към семейство Розоцветни - Rosaceae
Саксийната Роза е символ на любов и чистота в дома.
Розата е позната от древни времена и почитана като Царица на цветята.
Освен да украсява паркове, градини и арки, да цъфти в крайпътни алеи и масиви, да я произвеждат за рязан цвят и розово масло, Царицата на цветята вече се налага и като саксийна култура.
За отглеждане в малки саксии за вътрешна украса се използват специални сортове.
Тези сортове са на особена почит в Китай и Африка.
И днес цветовете им се използват в ритуали и с тях се украсяват храмове и дворци.
Още от древността се вярва, че розовата пъпка символизира чистота и обич, а разцъфналата роза символизира зряла любов.
Бялата роза символизира истинска любов и духовна чистота, а червената и бяла роза в комбинация символизира единство и солидарност.
Жълтата роза е символ на приятелство и солидарност.
Ако внесете в дома си или подарите на близък човек Саксийна Роза, жъстът ви ще бъде оценен, защото ще подарите частичка любов от вас.
Отглеждани в саксии, Розите изискват повече грижи, но създават неповторима обстановка в жилището.
Саксийната Роза цъфти от март до септември, а при оптимални условия – през цялата година на всеки 8 седмици. Растението достига височина до 30 см. 
Прецъфтелите цветове се отрязват до първия петолистник. След периода на покой растението се подрязва на половината на височината му, като се режат младите клонки, а се оставят най-силните.
След това се пресажда. Според сорта трябва да избирате и съда, но той задължително трябва да е с големи отвори, за да не се задържа излишна влага в почвата.
Ако използвате кашпа е необходимо да осигурите добър дренаж.
Използвайте почвена смес, богата на хранителни вещества и леко пропусклива.
Най-добре е да се консултирате с продавач-консултантите в нашия цветарски магазин. 
В периода на растеж, ако не се образуват пъпки и новите клонки се издължават прекалено и не се облистват достатъчно, те трябва да се прещипват.
Обича проветриво място, но без студени въздушни течения. Добре е лятото да се изнася навън. Подходящо е много светло място, с пряка слънчева светлина, но само сутрин. 
Температурата на помещението трябва да е зимата от 3C до 10C, лятото от 14C до 20C. 
Поливките през лятото трябва да са обилни, с топла до хладка вода, зимата се намалява поливката и се полива със студена вода.
През лятото е много хубаво растенията да се пулверизират ежедневно, а ежеседмично да се прави топъл душ.  Целта е да се осигури висока въздушна влажност, за да не окапват цветовете.
Много важно за обилния цъфтеж на Саксийната Роза е торенето.
Използвайте специализирани торове за Рози, които предлагаме в нашия градински център и магазин.
Едно растение може да се отглежда в домашни условия не повече от 2-3 години.
След това ако искате да го запазите е необходимо да го засадите на открито - в градина.
Размножаването на Саксийната Роза става чрез връхни резници през май, юни, юли. Използвайте специализиран субстрат за вкореняване на млади растения и вкоренител.
Резникът трябва да има цветове или да е имал и да са прецъфтели. Цветът се отрязва, долните листа се махат, като се оставят 2 – 3 връхни, които се срязват на половина косо. Резникът се заравя до първия лист в почва, която добре се уплътнява.
Покрива се с буркан и се слага на топло място  от 22C  до 25C. Трябва да се следи за влажността на почвата – да е леко влажна, а не подгизнала, за да не загние резникът.
Когато се появят нови листенца, бурканът се маха – първо за минути, после времето се увеличава, докато се махне напълно след около седмица, за което време растението ще е успяло да се климатизира.
През пролетта Саксийните Рози цъфтят обилно, но често ги напада листната въшка и акара, които се хранят с младите листа.
За да предпазите вашите Рози от тях, ви препоръчваме веднъж седмично да ги пръскате с инсектицид, който ще намерите в нашия градински център.
Ако дарите вашите миниатюрни розови храстчета с много любов и грижи, те могат да живеят най-малко 25-30 години и да ви радват всяка следваща година с повече красота и любов.