Отглеждане на Бакла

Баклата е много студоустойчиво растение.
Издържа без повреди до -6, -8°С. Добре понася и горещините.
Оптимални за растежа и плододаването и са по-умерените температури - около 20°С

Баклата, по изискванията си към топлината се доближава до граха.
Семената и поникват при температура 4-5°С.
Младите растения не страдат от късните пролетни студове.
Зимуващите сортове бакла издържат на ниски температури без снежна покривка до минус 15-17°С.

Баклата е растение на дългия ден. Тя понася частично засенчване и може да се отглежда в смес с високостъблени растения като царевицата.

През целия си вегетационен период, баклата е взискателна към въздушната и почвената влага. Лятната суша в България предизвиква окапване на цветовете и бобовете даже при поливни условия.
Голямата влаголюбивост на баклата е причина за непостоянните добиви по години.
На дълбоки влагозапасени почви успява да даде добив на зърно до 100-200 кг. от декар без напояване.
Този добив е далеч под максималните възможности на културата. Отглеждането на зимуващи сортове бакла измества периода на усилено нарастване в началото на лятото, преди да настъпят големите горещини.
По-пълно реализиране на продуктивните възможности на културата става при поливни условия.

Расте добре на различни почви, но предпочита дълбоките, по-тежки и богати с органични вещества почви. На бедна почва расте слабо и дава нисък добив. Не понася и кисели почви.

В зависимост от състоянието на почвата полезно може да се окаже и само едно брануване или култивиране. Брануването се прави на дълбочината на залагане на семената. Добре е баклата да се редува със зимните житни култури за които тя е много добър предшественик. Като бобова култура тя осигурява добри условия и за другите култури в сеитбообращенията. На едно и също поле не бива да се засява по-рано от 4-5 години.

Високите добиви и голямото водопотребление са свързани с изискванията на баклата към плодородието на почвата и нейните водозадържащи свойства. Подходящи са глинестите почви, черноземите, смолниците, богати на органично вещество и добре структурирани. Бакла може да се отглежда и на почви на просушени блата и торфища. В райони с много валежи изискванията към почвата не са така големи. Тя може да вирее и на песъчливи почви, ако са добре наторени с органични и минерални торове.

Към торенето баклата се отнася както фасулът. Реагира положително на торенето. Добри резултати се получават при торене с 2,5 кг амониева селитра, 3 кг суперфосфат и 2 кг калиев сулфат на 100 кв.м. Фосфорните и калиевите торове се внасят през есента или рано напролет. Азотния тор се дава като подхранване или 1/2 непосредствено преди сеитба и другата половина - в началото на цъфтежа.

При редуване на културите баклата трябва да идва след тиквови, лукови и кореноплодни култури, домати, пипер, краставици, дини, пъпеши, зеле, зимни житни и др.

Тя не понася засяване след себе си и след други бобови култури, след които трябва да се отглежда не по-рано от 4 години.