Отглежда се най-вече в Турция, северна Африка, Мексико, Афганистан, Индия, Пакистан и Испания.
В Мексико и Индия нахутът е основна част от менюто на хората.
У нас нахутът е стара култура.
За него се споменава още в житието на Иван Рилски. Най-много нахут се отглежда в Бургаски и Пернишки окръг.
Изисквания към почвата не са големи. Успява на всички почвени типове, с изключение на киселите. Понася слабо засолените почви.
Нахутът е едно от най-богатите на белтъчини културни растения. Съдържа и въглехидрати, а също и малко мазнини - нещо, което го прави богата храна за хората.
Нахутът е добър източник на протеини, необходими на организма за клетъчното възстановяване. Изобилието от витамин Е укрепва имунитета, предпазва сърцето и поддържа здрави кожата и косата. Той съдържа и цинк, който подобрява функциите на имунната система и тимуса. В допълнение нахутът е полезен източник на изофлавони, които имат естрогеноподобен ефект и потискат образуването на тумори.
Ядките на нахута, подобно на тези на повечето бобови растения, са богат източник на белтъчини (около 20% от сухото съдържание). Те са също така добър източник на лецитин и фолиева киселина. Съдържанието на мазнини е ниско в сравнение с други ядки (например орехи, фъстъци и др.)
Нахутът е смятан за афродизиак и е бил използван като такъв както от древните египтяни, така и от арабите.
Наистина, зърната му се разваряват трудно, което обяснява предпочитанията към други бобови култури, като фасула и лещата, но по хранителност той не им отстъпва. Затова пък изпечени са доста приятни. Смлени след изпичане могат да доставят удоволствието от кафето на онези, които не бива да поемат кофеин. Нахутът се използва за направа на гевреци, на симид, рахат локум, халви и др. В кулинарията зърната се накисват от 12 до 24 часа, след което могат да се приготвят във вид на супа, основно ястие или пюре. Може да се приготви със зеленчуци и да се сервира с гарнитура от кус-кус.
Стъблата и листата на това растение също са богати на белтъчни вещества, което ги прави добър фураж за животните, предимно на овцете. Трябва да се използват изсушени, защото в зелените е много високо съдържанието на оксалова, лимонена и ябълчена киселина. Разбира се, зърното също е добър фураж смляно като компонент на концентрираната смеска. Особено важно е значението му, когато се включи редом с други бобови растения в сеитбообръщението. Той е отличен предшественик на житните култури, а и на още много други.
Нахутът е най-студоустойчивото едногодишно бобово растение. Семената му започват да поникват при 2 градуса. Развилите се растения понасят повратни студове до 8 градуса под нулата, а има ли снежна покривка и до 22 градуса студ. Нахутът превъзхожда всички останали едногодишни бобови култури и по устойчивост на високи температури и засушаване. Негов минус обаче е, че не понася влагата. В много влажно време не образува достатъчно плодове, а се напада от гъбни болести.
Към почвата нахутът никак не е претенциозен. Стига да има хранителни вещества, предоставени му и чрез индустриални торове, той става и на леките песъчливи и на варовитите почви. Най-добри резултати при добра агротехника може да се очакват обаче на черноземите.
Изораната през лятото или есента почва, трябва да се култивира и бранува още при първа възможност през зимата, обикновено февруари. Като бобово растение нуждите му от азот не са големи, но си заслужава с есенната обработка да се внасят по 20-30 кг на декар суперфосфат. На бедните и леките почви е подходящо и торенето с по тон-два добре прегорял оборски, а още по-добре ще се отрази и добавката на калиев сулфат - по 10-15 кг на декар. Когато няма оборски тор, заслужава си да се използват и по 8-10 кг на декар амониева селитра по време на пролетната обработка
Най-подходящото време за сеитбата е през февруари, когото трябва да се изплезва първата възможност. Подходящото междуредово разстояние е 40 см между редовете. За сеитба на декар се изразходват около 6 кг семе от едросеменните сортове, а от сортовете с дребни семена - до 10-12 кг. Засяват се на дълбочина 5-6 см, но при засушаване и до 7-8 см.
Ако след сеитбата и преди поникването се образува почвена кора, се предприема брануване с лека брана напречно на родовете. Тази мярка при нужда се прилага и след поникването. По-нататъшните грижи за посева се състоят в редовно окопаване на почвата в междуредията и 2-4 пръскания срещу гъбни болести
Прибирането е много важен момент от грижите за нахута, тъй като по време на него може да бъдат формирани чувствителни загуби. На малки площи това става чрез изскубване или изсичане с мотика на растенията и овършаване на зърното подобно на фасула. Макар че шушулките на нахута не се разпукват и няма опасност от оронване както при фасула и лещата, с прибирането не трябва да се закъснява. Презрелите бобове и клонки се откъсват от стъблото и падат на земята. Това налага допълнителен труд за събиране, а презрелите зърна трудно се разваряват.
Най-подходящият момент за прибирането на нахута е, когато повечето бобове са пожълтели, а зърната в тях са започнали да се втвърдяват. И пак с цел да се избегне оронване на бобовете, прибирането трябва да се извършва рано сутрин.
Семената се почистват, изсушават и съхраняват при 14% влажност.
Нахутът няма много неприятели и рядко се налага да се води борба срещу миниращата мушица. Между познатите болести големи вреди нанася чернилката - Ascohyta rabiei. Тя се разпространява много бързо и може да унищожи целия посев. Наблюдения за чернилката трябва да се водят непрекъснато, особено ако паднат дъждове по време на цъфтежа.
Освен с познатите средства (избор на устойчив сорт и обеззаразяване на семената), борба с чернилката успешно се води и през вегетацията. Още щом се забележат единични нападнати растения, посевът се третира с 2% бордолезов разтвор. Ако условията за развитие на чернилка са много благоприятни, болестта може отново да се разнесе и третирането трябва да се повтори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар