Отглеждане на Карфиол

В сравнение с другите зелеви култури Карфиолът е по-взискателен към условията на отглеждане. То изисква равномерна, умерена температура през цялата вегетация 18-20°С.
Това е и оптималната температура за растежа на главите.
При високи температури над 25-28°С интензивно расте листната маса, но се задържа образуването на главите.
При горещо и сухо време главите бързо се 'разсипват' и стават рехави. Затова е целесъобразно карфиолът да се отглежда между кулиси или в междуредията на овощна градина, но при условия на слънчево греене макар и за няколко часа и при напояване чрез дъждуване.

Разсадът от цветно зеле издържа краткотрайни понижения на температурата до -2, -3°С.
Растежът на растенията спира при 0°С.
Ниските положителни температури под 8°С задържат растежа на главите, а отрицателните около -3, -5°С ги повреждат особено когато не са покрити от листата.

Цветното зеле е с изключително високи изисквания към почвената и въздушна влажност.
То не може да се отглежда без поливане.
При ниска почвена и въздушна влажност растежът на листната розетка спира, а главите се образуват с лошо качество.
Ниската въздушна влажност, съчетана с понижаване на температурата под оптималната забавя образуването на главите.
Оптимални са почвена влажност около 80% и въздушна около 85-90%.
Много добре реагира на дъждуване.
Не понася периодично засушаване редувано с преовлажняване.

Структурата на почвата и хранителния режим влияят силно върху растежа и развитието на карфиола. На бедна, песъчлива, кисела почва или на почва с близка подпочвена вода дава лош резултат.

Най-подходяща за отглеждане е дълбоката, влагозадържаща, проветрива, средно тежка почва, богата с хумус и лесноусвоими хранителни вещества.

Ефективно е торенето с оборски тор и с азотни торове на фона на фосфорното и калиево торене. Общо взето торенето е както при главестото зеле.
Реагира много добре на подхранване с размит в поливната вода оборски тор (1:10).

Както и главестото зеле, карфиолът е взискателен към предшественика.

Добри предшественици са салатните, лукът, фасулът, спанакът, краставиците, тиквите, кореноплодните, бобовите, ранните картофи и др.

На едно и също място и след други зелеви не трябва да се връща по-рано от 4 години.

Сеитбата на семената за късно производство на цветното зеле се прави от началото до края на юли със сеитбената норма 50-60 гр. семена на декар или 4-5 г на кв.метър.
Разсадът не се пикира и е готов за засаждане след около месец.

След като се прибере продукцията от предшественика, избраната площ се изорава и се правят бразди, в основата на които се засаждат растенията.
Схемата на засаждане е 60х50 см. или 80х40 см.
В зависимост от запленяването се правят няколко окопавания, с първото окопаване се прави загърляне.
Важна грижа по време на вегетацията е редовното поливане, тъй като летните горещини оказват влияние върху качеството и количеството на продукцията.

В зависимост от запасеността на почвата с хранителни елементи при основната обработка на почвата се тори с по20-40 кг суперфосфат и калиев сулфат и 50-70 кг амониев нитрат на декар. Азотния тор се внася на два пъти по време на вегетацията-при първото окопаване и 20-25 дни след това.

За повишаване на ефективността при торенето след всяко подхранване трябва да се прави окопаване с последващо загърляне.
Редовно се проверява за появата на болести и неприятели и при необходимост се правят и пръскания.

В началото след образуването на главите и запазване на белия им цвят, те трябва да се закрият от преките слънчеви лъчи.
За целта последните листа около формиращата се глава се събират над нея и се завързват с канап или друг подходящ материал.
Продукцията се прибира етапно, тъй като узряването на главите не става по едно и също време при всички растения.