Отглеждане на Брюкселско Зеле

Брюкселското зеле е храна, с изключително полезни свойства.
То е добър източник на много основни витамини и фибри.
Богато е на витамин C.
Особено подходящо е за консумация, ако имате хиперфункция на щитовидната жлеза и предпазва от рак на пикочния мехур и други ракови заболявания.
По изискванията си към условията на отглеждане брюкселското зеле се различава малко от главестото.
То е по-студоустойчиво от него. Издържа понижаване на температурата до -10°С и може да презимува на открито.

Ядливата част на брюкселското зеле представлява дребни зелчета с диаметър 2,5-5 см.
Те се образуват в пазвите на листата по дължината на стъблото на височина 20-60 см.
Зелчетата съдържат до 130 мг % витамин С.
Броят на зелчетата на едно растение достига до 90.
Те са нежни, крехки и с отлични вкусови качества.

При горещо време зелчиците се напукват.
Прохладните нощи са благоприятни за завиване на качествени зелчици.

Влаголюбиво е и чувствително на засушаване.

Много е взискателно към светлината. Засенчването, което се получава при гъсто засаждане се отразява отрицателно на добива.

Има големи изисквания към почвата. Висок добив дава на структурна, влагоемна и хумусна почва, но не понася торене с пресен оборски тор, който предизвиква силен растеж на листата и образуване на рехави зелчици. Особено е взискателно към азота и калия.
Отглеждано на бедна почва, брюкселското зеле забавя завиването на зелчиците и дава нисък добив. Благоприятна почвена реакция е слабо киселата до слабо алкалната с pH 6,5-7,5. На по-кисела почва по зелчиците се явяват ръждиви петна.

Не трябва да се отглежда след зелеви култури и след себе си.

Брюкселското зеле се отглежда чрез разсад.
Поради дългият му вегетационен период, семената му трябва да се засяват още през април на открити лехи или в студени парници.