вторник, 5 март 2013 г.

Амарант - неповяхващото цвете

Амарант - неповяхващото цвете
Амарантът е древна зърнена култура, тясно свързана с бита и традициите на хранене на ацтеките и успешно преминала през вековете благодарение на пълния си набор от полезни вещества.
Едногодишното растение се е смятало за вечно и точно това подсказва името му – Никога неповяхващо цвете.
Според някои твърдения помага срещу любовни мъки .
В чест на същото това цвете Nightwish кръщават песен и след това цял сингъл( Nightwish - Amaranth).
Според латинската и гръцката митология Амарантът помага и срещу физически рани, душевни терзания, болка и вскякави други човешки мъки, и никога не увяхва, защото е магическо. В повечето митове цветето е тъмночервено, с големи красиви цветове, открива се много, много рядко и то само на лунна светлина. Само човек с много чиста душа и сърце може да намери амарант, защото той е свещен.
Амарантът произхожда от Америка. Съществуват множество видове и сортове амарант, които се използват в различните части на света за различни цели - зърно, листен зеленчук, декоративни растения. За ацтеките това растение е било една от основните култури. С лечебна цел се е използвал за спиране на менструацията, контрацепция, антидот при ухапване от змии. В наши дни по-широко се отглежда в Мексико, Перу, САЩ, Непал, Индия.
Високо до 2 метра, то е наистина образец за красота. Ефектът се създава най-вече от листата. Оцветяването им варира от тъмночервено през пурпурночервено, оранжево, розово и дори зелено, та до бяло. Затова и гледката на амарантово поле е невероятна!
Семенниците пък напомнят царевични коси, но са по-рошави. Това, което се крие в тях, е цяло богатство – всяко растение има капацитет да роди от 40 до 60 хиляди семена. Много мънички и с формата на леща, те са обикновено златисти или кремавокафяви на цвят.
Амарантът е създаден, за да оцелява, показва той и в наше време – дори леко надраскване на почвата и хвърляне на няколко семена плюс вода, води до израстване на някой от 60-те вида, които съществуват и днес.
Амарантът лесно може да се приспособи към вашия начин на живот и хранене. Той се смила на брашно, пука се на пуканки, семената му лесно покълват, а става и за печене. Чудесен е и когато се добави към други ястия – яхнии или супи, тъй като действа и като сгъстяващ агент. От амарантово брашно се правят и макаронени изделия и най-различни печива. Вари се в съотношение с водата 1:2,5. Времето, което е нужно, е обикновено 20-25 минути. В много рецепти го смесват например с боб и се получава ново неустоимо предложение. За закуска пък може да бъде подсладен със стевия или мед, а после да се добавят и сушени плодове и ядки. Не го преварявайте обаче, защото се сдобива с леко гумен вкус. Инак е чудесен – мек и сладък, с аромат на ядки, подобен на малц…
Една от най-важните му характеристики е, че е безглутенов. Съдържа протеин.
Амарантът е отличен източник на лизин, съдържа прекрасна комбинация незаменими аминокиселини и се усвоява добре в храносмилателния тракт. Предимство на белтъчното му съдържание е, че основните протеини в него са албумини и глобулини, които са по-добре разтворими и усвоими от съдържащите се в пшеницата проламини. Амарантът съдържа магнезий.
При желязото ситуацията е сходна с 15 мг за чаша амарант срещу повече от скромните 1,5 за ориза. Шампион е и при фибрите със своите 18 г в чаша срещу 2,4 г за ориза. Дори на фона на пшеницата фибрите му са три пъти повече… Има два пъти повече калций от млякото. Добър източник е на полиненаситени мастни киселини, по съдържание на витамин Е се доближава до зехтина.
Амарантът е истинско богатство за хората, които се хранят по различен от общоприетия начин. Използването му например в комбинация с пшеница, царевица или кафяв ориз осигурява пълна гама протеини със същата хранителна стойност, като риба, пилешко или червено месо. В него се откриват и токотриеноли, които са всъщност форма на витамин Е и имат свойството да понижават нивата на лошия холестерол в човешкия организъм. Често е препоръчвана храна за хора, които се възстановяват след болест или пък дълги строги пости. А най-удивителното в мъничкото семенце е, че нутриентите в него са концентрирани в „пръстен”, който обгражда центъра, изграден от скорбяла. Това е причината те да се запазват по време на обработка. После идва и калция, желязото, фосфора…
Накисването във вода за 10-12 часа запазва идеално хранителния му профил –така се превръща и в страхотна добавка към мюсли. Внимавайте само с температурата вкъщи – в случай, че е над 20 градуса, по-добре дръжте в хладилник.
Класика са и пуканките от амарант. Те се препоръчват дори за захранване на бебета, а към тях може да се добави пъстра палитра от вкусове – сушени плодове, мед, ядки…
Амарантът се държи добре дори във второстепенната роля на гарнитурата. Може да се сготви по подобие на ориза, а може и да се комбинира хитроумно. Например с една част кафяв ориз и една част киноа може да сварите половин част амарант, прибавяйки и шест части вода.
Супите са неповторими, когато в тях има и шепа амарант. Същото може да се каже и за ястията с леща, боб или каквито и да е зеленчуци.
Времето на амарантът настъпва със студените месеци – освен ако не искате целогодишно да сте в оптимална форма… Горещо се препоръчва на бременните жени, а в тази специална категория попадат и децата, както и спортистите – отговорът защо се крие в многото му качества…

Няма коментари:

Публикуване на коментар