Отглеждане на Черен Сладък Корен

Черен корен ( Scorzonera hispanica L. ) наричан още козелец, черна козя брада, скорцонер, сладък корен е разпространен в цяла Европа. Отначало е бил разпространен като медицинско растение против чума,а в последствие става и зеленчукова култура, която измества овесения корен. 
Първите сведения за култивирането на това растение датират от 1660 г. В наши дни най-голям производител на черен корен е Белгия (с около 20 000 дкр./годишно) следвана от Холандия и Франция. Кореноплодите на черния корен се използват като подправка на супи и ястия, за приготвяне на разхладителни напитки,сиропи и сладолед, а също и като сурогат на кафето. Те добиват много добър вкус след влияние на силни студове. Преди готвене се обелва кожичката им, която е груба (вътрешността е богата на млечен сок, който е лепкав когато изсъхва, затова често за тази операция се използват ръкавици). Обелените и/или нарязани корени трябва да се използват веднага, защото бързо потъмняват. По отношение на вкуса може да се каже, че различните хора го описват по-различен начин - на едни напомня на стриди (едно от английските му имена е черно стридено растение), на други на аспержи, на трети на артишок, а на мене на картофи. Младите листа се използват за салати и сосове,а в някои страни за храна на буби и за фураж на селскостопански животни.
Черният корен (Scorzonera hispanica) се отглежда заради кореноплодите, които се образуват през първата година от култивирането; през втората година израства цветоносното стъбло.
Кореноплодите на черния корен са вретеновидни или цилиндрични, дълги 25-35см, с тъмнокафява повърхност и с бяла плътна месеста част. Кореноплодите съдържат 16 до 30мг % витамин С, витамините В1 и В2, соли на калция, желязото и фосфора и са висококалорични; богати са и на инулин, поради което са ценни за диабетици.
Листата са силно удължени, гладки, светло- или тъмнозелени. В млада възраст може да се използват за салата.
Черният корен е студоустойчиво растение. Не е много взискателен към влажността, но дава добър добив при напояване. Образува качествени кореноплоди на плодородна, съдържаща органични вещества почва с дълбок горен слой. Не понася кисела почвена реакция и торенето с пресен оборски тор.
За отглеждане на черен корен почвата се подготвя, както за морковите, на високи лехи или кавали. Засява се рано през пролетта - март, април(на 1см. дълбочина); възможна е и лятна сеитба на черен корен - през юли, август. Сеитбата е редова при 20 см разстояние между редовете с 0,8-1кг на дка семена. Изникват след 15-25 дена.  След прореждането в реда растенията се оставят на разстояние първоначално 3-5 см, по-късно - 12-15см. Растенията са устойчиви на болести и неприятели. През вегетацията почвата се плеви, полива и разрохква. Ако в пролетния посев започне стрелкуване на някои растения, цветоносните стъбла се отстраняват.
Кореноплодите може да се прибират 100-120 дни след поникването. За съхраняването им през зимата трябва да се изваждат по-късно през есента, но преди замръзването на почвата. За пазара се приготовляват вързани на снопчета. Средният добив на черен корен от 1 дка е 1000-2000кг кореноплоди.
Съхранявайте през зимата както морковите при температура не по-ниска от 0°C и не по-висока от 5°C и 95-98% относителна влажност. При тези условия сладкия корен може да се съхранява около 6 месеца.