Засаждане на Лози

Засаждането на лозите може да се извършва през есента и през пролетта.
Установено е, че при есенното засаждане се получава по-висок процент на прихващане и по-силен растеж на лозите през първата година.
Пролетното засаждане се приема у нас като по-масова практика.
Най-добре е то да се извърши през втората половина на март и началото на април, щом е възможно да се работи.
Преди засаждането, корените на лозите се накисват във вода един-два дни, за да се освежат. Това мероприятие е задължително, когато засаждането се извършва през пролетта.
Подготовката на лозите за засаждане става по следния начин:
- запазват се всички добре развити корени, разположени в основата на подложката;
- корените се подрязват на дължина от 6 до 8 см;
- наранените и повредените корени се отстраняват до здрава тъкан;
- всички корени, развили се от по-горните възли се премахват до основата;
- пръчката, развила се от калема се реже на 2 видими пъпки (очи);
- ако са покарали повече пръчки, се избира тази, която е по-силна и има по-добро разположение, останалите се премахват;
При невъзможност закупените лози да се засадят веднага, временно могат да се съхранят в избено помещение при температура, която не се понижава под 0°С.
Кореновата система се покрива с влажен, чист, речен пясък, който периодично трябва да се навлажнява.
Ако не се разполага с пясък е възможно корените да се покрият и с влажна почва.
Засаждането на лозата може да се извърши по няколко начина: в ямки, със садило, с хидробур, чрез отваряне на бразди, с посадъчна машина и др.
Засаждането в ямки е най-разпространения начин у нас.
При него прихващането на лозите е много добро.
Изкопаването на ямките се извършва по следния начин:
Ямката се изкопава на отбелязаното с маркирна тел място с лопата на дълбочина 40 см. и ширина 25-30 см;
- в основата на ямката е добре да се внесе 1-2 кг добре угнил оборски тор, предварително размесен с рохкава почва;
- лозичката се поставя в ямката така, че корените да легнат върху предварително подготвеното дъно на ямката;
- до средата на ямката се засипва с почва, която се притъпква много добре, след което в ямката се внасят 5-6 литра вода;
- след попиване на водата се дозасипва с почва до горния край на ямката и отново се притъпква добре;
- до самата лоза се забива маркир, който показва къде се намира чепът на засадената лоза;
- важно е при поставяне на лозата в ямката мястото на спойката да се намира на нивото на почвената повърхност;
- над засадената лоза се прави купчина от рохкава почва, която при пролетното засаждане покрива чепчето с почвен слой от 5-6 см., а при есенното засаждане - от 25-30 см;
- Задължително условие е през вегетацията купчинките да не се разкриват. При по-тежки почви до самото чепче може да се посипе пясък или купчината отгоре да се посипе, за да се предотврати образуването на дебела кора.
- През вегетацията новите леторасти покарват през оформената купчина от почвата. Когато се образува кора на купчината след дъжд, тя се разрохква, а при нейното слягане се възстановява.
- Когато леторастите достигнат 25-30 см купчините се разравят и се почистват росните корени, след което купчините се възстановяват отново.
- При необходимост се води механична или химична борба с телени и сиви червеи.
- Младите лози не се филизят, кършат или колтучат, тъй като при намаляване на листната маса те отслабват.
- В началото на септември купчините се разравят, за да узрее основата на летораста и отново се загребват преди настъпване на студовете.
- За предпочитане е резитбата на едногодишните лози да се извърши през пролетта на втората година.