В сравнение с другите култури на умерения климат се отличава с голяма родовитост, като дава най-големи добиви.
Освен за консумация в сурово състояние от ябълките се произвеждат и редица продукти като сушени резени, безалкохолни напитки, вино, пектин и др. Мястото, на което ще се отглежда ябълката или ще се създава ябълкова градина, трябва да отговаря на определени климатични и почвени условия. От климатичните фактори най-голямо значение има топлинният режим, особено минималните температури и късните пролетни студове и слани, както и тяхната честота. Ябълката е една от най-студоустойчивите овощни култури и понася студове до –30 С.
Тя е особено взискателна към количеството на валежите, които у нас обикновено са недостатъчни през юли, август и отчасти – септември. Поради високата й устойчивост на студ ябълката е подходяща за отглеждане на почти всякакъв вид терени. Не са препоръчителни единствено ниските затворени котловини, защото студеният въздух пада надолу по склоновете им и се задържа в ниските места. От значение е и надморската височина – оптимално добрите условия са до 800 m, като над 600 m трябва да се имат предвид ранните есенни слани, забавящи вегетационния период. На такива места не бива да се засаждат къснозреещи сортове.
Ябълката се развива нормално и плододава добре на достатъчно дълбоки (над 100 cm) влагоемни и богати с хранителни вещества почви. Освен типа на почвата, голямо значение за мощното развитие на кореновата система има и нейната пропускливост. Вредно влияние оказват водонепропускливите почви, тъй като те са бедни на кислород, и корените на дръвчетата се задушават и умират. Пропускливостта на долния почвен слой трябва да бъде умерена, но не и силна, в противен случай бързо изсъхва.
Нивото на подпочвените води не бива да е по-високо от 1,5 m до повърхността. За ябълкова овощна градина не са препоръчителни места, чиито подпочвени води, макар и за кратко, се покачват по-високо от 80 cm до повърхността. При такива условия пръстта трябва предварително да се дренира.
Когато се създава овощна градина на мястото на изкоренена стара, трябва да се има предвид, че след костилкови могат да се засаждат семкови овощни видове, напримар ябълка след череша. Най-малко 20 години след изкореняване на ябълки обаче може да се създаде ново насаждение от същия вид. По този начин ще се избегне вредният ефект на почвената умора.
Средната продължителност на живота на ябълковото дърво върху силнорастяща подложка е 40–50 години, а върху слаба – 15–25 години.
В зависимост от годишния сезон, през който зреят, ябълките се делят на летни, есенни и зимни. Летните узряват през юли–август, а консумативна зрялост придобиват още на самото дърво или наскоро след беритбата. Съхраняемостта им обаче е малка – около 10 дни. При есенните сортове беритбената зрялост настъпва през втората половина на август до началото на септември, а потребителната – 15–30 дни по-късно. Зимните сортове пък се берат през септември–октомври, а консумативната зрялост се достига 2–5 месеца по-късно, като някои от тях издържат до късна пролет. Те са и най-многобройните, най-широко разпространените и важни ябълкови сортове.
„Молиз Делишез“. Плодовете му узряват обикновено в периода 15–20 юли. Те са едри до много едри, заоблено конични, с размит и на ивици червен цвят, сладки, ароматни и с много добро качество. В хладилни условия плодовете се съхраняват до 3 месеца. Опрашители – „Старкримсон“, „Грени Смит“, група „Златна превъзходна“.
„Прима“. Плодовете узряват в периода 20–25 август. Те са средно едри до едри, заоблено конични, тъмночервени, сладко-кисели, с добро до много добро качество. Съхраняват се до 3 месеца в контролирани условия. Опрашители – „Виста бела“, „Молиз делишес“, „Флорина“.
„Джонатан“. Плодовете обикновено узряват в периода 5–15 септември. Средно едри са, тъмночервени, често с ръждиви повлекла, освежаващо кисели, ароматни, с много добро до отлично качество. В хладилни условия се запазват 5–6 месеца. Опрашители – вариететите на „Червена превъзходна“ и „Златна превъзходна“, „Златна пармена“.
„Старкримсон“. Плодовете узряват в периода около 10–20 септември. Те са средно едри до едри, кълбовидно-конусовидни до удължено-конусовидни, почти изцяло тъмночервени, сладки, ароматни, с много добро качество. В контролирани хладилни условия се съхраняват до 6–7 месеца. Опрашители – „Молиз делишес“, „Прима“, „Озарк голд“, групата „Златна превъзходна“, „Грени Смит“.
„Купър 4“. Плодовете обикновено узряват в периода 15–20 септември. Трудно се различават от плодовете на „Старкримсон“ и опрашителите са същите.
„Ервин Баур“. Плодовете узряват в периода 15–20 септември. Те са средно едри, кълбовидно-конусовидни с размит и на ивици червен цвят, сладко-кисели с добро до много добро качество. В хладилни условия се запазват до 6–7 месеца. Опрашителите са неустановени.
„Глостер 69“. Плодовете обикновено узряват през периода 20–30 септември. Те са средно едри, заоблено-конични, почти изцяло тъмночервени, сладко-кисели, с много добро качество. Съхранени в хладилни условия се запазват 6–7 месеца. Опрашители – „Прим руж“, „Златна пармена“, групата „Златна превъзходна“, „Мелроуз“, „Грени Смит“.
„Смути“. Узрява в периода 20–30 септември. Плодовете са средно едри до едри, заоблено-конични, жълти, сладки до слабо кисели, ароматни, с много добро до отлично качество. Запазват се в хладилни условия около 6 месеца. Опрашители: „Мализ делишес“, „Прима“, „Прим руж“, група „Червена превъзходна“, „Мелроуз“, „Айвания“, „Грени Смит“.
„Белголден“. Узрява в периода 20–30 септември. Плодовете са средно едри до едри, кълбовидно-конични до удължено-конични, жълти, понякога с руменец, устойчиви на ръждивост, сладки до слабо кисели, ароматни, с много добро качество. Запазват качествата си до 6 месеца в хладилни условия. Опрашителите са като на „Смути“.
„Моспър Голден“. Плодовете обикновено узряват в периода 20–30 септември. Те са средно едри до едри, кълбовидно-конични, жълти, сладки до слабо кисели, ароматни с много добро до отлично качество. В хладилни условия се съхраняват до 6 месеца. Опрашителите са като на „Смути“.
„Мелроуз“. Плодовете обикновено узряват в периода 25–30 септември. Те са средно едри до едри, плоско-заоблени до кръгло-конични, тъмночервени, сладко-кисели, с лек аромат и много добро качество. В хладилни условия се запазват за около 6 месеца. Опрашители – „Златна пармена“, група „Златна превъзходна“, „Глостер 69“.
„Муцу“. Узряват в периода 25–30 септември. Те са едри до много едри, заоблено-конусовидни, жълти, устойчиви на ръждивост, сладки до слабо кисели, ароматни, с много добро качество. В хладилни условия се запазват до 6–7 месеца. Опрашители – групите „Червена превъзходна“ и „Златна превъзходна“, „Прима“, „Грени Смит“.
„Шарден“. Плодовете узряват в периода 1–5 октомври. Те са много едри, жълти, баз ръждавини, слабо кисели, с много добро качество. В хладилни условия се запазват до 6 месеца. Опрашители: „Червена превъзходна“, „Златна пармена“, „Прима“, „Мелроуз“, „Грени Смит“.
„Фуджи“. Узрява в периода 5–10 октомври. Плодовете са средно едри, плоско-кълбовидни до кълбовидно-конусовидни, покрити с размит и на ивици червен цвят, сладки, ароматни, с много добро качество. В хладилни условия издържат 6–7 месеца. Опрашители – „Джонатан“, група „Златна превъзходна“, „Грени Смит“.
„Грени Смит“. Плодовете обикновено узряват в периода 20–30 октомври. Те са срено едри, кълбовидно-конусовидни, наситено зелени, сладко-възкисели, с добро до много добро качество. В хладилни условия плодовете се запазват 7–8 месеца. Опрашители: „Молиз делишез“, групите „Червена превъзходна“ и „Златна превъзходна“, „Мелроуз“, „Айвания“.
„Либърти“. Плодовете обикновено узряват в периода 10–20 септември. Те са средно едри, кълбовидни до заоблено-конусовидни, почти изцяло тъмночервени, възкисели, с много добро качество. Опрашителите са неустановени.
„Джонаголд“. Узряват в периода 20–30 септември. Плодовете са средно едри до едри, жълтозелени с червени ивици, сладко-кисели, ароматни, с много добро качество. Опрашителите са неустановени.
„Демократ“. Плодовете узряват в периода 25 септември–5 октомври. Те са средно едри, плоско-заоблени, тъмночервени, сладки, слабо ароматни, с добро качество. Плодовете запазват качеството си в хладилни условия 7–8 месеца. Опрашители – неустановени.
„Старк“. Узряват през периода 1–5 октомври. Плодовете са средно едри, заоблено-конусовидни, зелени, със слаб кафяво-розов руменец на ивици, сладко-кисели, със сравнително добро качество. Плодовете се съхраняват в хладилни условия 6–7 месеца. Опрашителите са неустановени.
За по-добра организация на дейностите, свързани с отглеждането на ябълковите насаждения, е добре предварително да се предвидят места за пчелни кошери, плодохранилища, навеси и пътища, осигуряващи достъп на техниката, която ще се използва. Подходяща посока на разположение на редовете е север-юг, защото така най-добре се използва слънчевото греене.
Опрашването на ябълковите дървета в основни линии се извършва от пчелите. За всеки 10 дка са необходими по 2 пчелни семейства. Добре е кошерите в една група да са 40–50 броя, а разстоянието между отделните групи да е 600 m.
Подготовката за засаждане на ябълкови дръвчета трябва да започне с внасяне на двоен суперфосфат по 90 kg/дка и калиев сулфат по 60 kg/дка. Риголва се на дълбочина 60–70 cm или се изорава на 35 cm. След риголването се внасят по възможност 3–4 тона оборска тор, която се заорава на дълбочина около 20 cm. Подготвеното място се маркира, след което се изкопават посадъчните дупки с размери 60х60х60 cm. Есенното засаждане дава по-добри резултати от пролетното. При положителни температури може да се извърши и през зимните месеци. Ако мястото не е наторено предварително, това се извършва при засаждането. Желателно е смес от 1 кофа разложен оборски тор със 100–150 g двоен суперфосфат и около 60 g калиев фосфат да се размеси с почва, след което с тази смес да се запълни дупката до 30 cm под почвената повърхност. Преди засаждането раните на по-дебелите корени се опресняват. Точното място на засаждане на дръвчето се определя със садилна дъска. Дълбочината на засаждане трябва да бъде такава, каквато е била в разсадника – присадката да е на 5–6 cm над почвената повърхност. След засаждането всяко дръвче се полива с около 20л. вода. Направеният околостъблен кръг се допълва с оборска тор или почва, за да се намали изпаряването на водата, и да поеме повече влага от дъждовете.
Най-подходящата схема за поддържане на почвената повърхност на ябълковата градина е черната угар. Осъществява се чрез есенна оран на 14–16 cm през вегетационния период. Разрохкването на горния почвен слой подобрява водния и хранителен режим на почвата и унищожава плевелите. В междуредията на младите ябълкови градини могат да се отглеждат бобови култури, лук, ранни картофи и др. Не е препоръчително отглеждането на култури, които се поливат до късна есен, защото влагата през този период удължава растежа на ябълковите дървета и намалява студоустойчивостта им. Засяването е на 1 m от редовете на дърветата, след 3–4 години отглеждането трябва да се преустанови, а почвата да се поддържа с черна угар.
За нормалния растеж и развитие на ябълката от голямо значение е напояването. Тя се нуждае от почти два пъти повече вода, отколкото са валежите у нас, особено през юли и август. Поливната норма при младите дръвчета е 30–40 m3/дка, а при встъпилите в пълно плододаване – от 60–80 m3/дка. Напояването на леките почви е с по-малко количество вода, но по-често и обратно. Първите две години след засаждането поливането може да се извършва в околостъблените кръгове. След това се прекарват бразди от двете страни на реда и върху цялото междуредие в зависимост от необходимостта. Разстоянието между браздите варира между 70 cm и 100 cm в зависимост от състава на почвата. В градини с по-голям наклон или недостатъчно равен терен е препоръчително капковото напояване – водата се подава чрез специални устройства в най-наситената с корени зона. При този метод на поливане се пести най-много вода, осъществява се точно дозиране на подаваното количество съобразно потребностите на културата, намалява се изпарението поради по-малката навлажнена площ, предоставя се възможност за внасяне на торове с поливната вода и за пълно механизиране и автоматизиране на напоителния процес.
Резитбата регулира не само растежа, но и плододаването на ябълковите насаждения. Перспективен начин за оформяне на ябълковите дръвчета е т.нар. свободнорастяща корона. Тази резитба се характеризира с това, че до встъпването в плододаване на ябълковите дървета резитбите са много малки или въобще не се извършват. Предпочитани са силнорастящите подложки. Този метод влияе положително върху бързото израстване на дърветата. Те встъпват по-рано в плододаване, а по този начин намаляват и грижите за насажденията.
След засаждане напролет дръвчетата се съкращават на 90-100 cm от почвената повърхност. През първия вегетационен период се извършва зелена резитба. Оставят се 4 филиза на дръвче – 1 водач и 3 за скелетни клони. Скелетните трябва да са под ъгъл около 45 градуса към водача и да са разположени сравнително правилно.
Със зелената резитба се отстраняват нежеланите филизи, растящи под остър ъгъл. Препоръчително е скелетните клони да не са от съседни пъпки, за да се осъществи здраво срастване между тях и водача. Следващите няколко години дърветата се отглеждат свободно, без резитби. Около шестата година след засаждането трябва да се започне постепенно просветляване на короната, което продължава 2–3 години. Силният растеж затихва със започване на усиленото плододаване. Тогава може да се извърши резитба за съкращаване на скелетните клони и разклонения.
Непосредствено след резитбата всички изрязани клони, леторасти, изкоренени дървета, събрани изсъхнали плодове и окапали листа трябва да се изнесат от насажденията и да се изгорят за унищожаване на натрупаната в тях зараза от болести и неприятели. По клоните и стволовете на дърветата зимуват редица неприятели – яйчени купчинки на гъботворката, щитчета и ларви на щитоносни въшки, пръстенчета на пръстенотворката, гнезда на ябълков молец, златозадка и т.н. Те трябва своевременно да се изстъргват, събират и изгарят, за да се намали плътността им и да се улесни борбата с тях по време на вегетацията на дърветата.
Ежегодните загуби на продукцията вследствие на нападенията на неприятели, плевели и заболявания, могат да бъдат намалени чрез правилно третиране с химически средства за растителна защита. Новите високодобивни ябълкови сортове, които имат едри плодове и много добри вкусови качества, по принцип са по-чувствителни към брашнестата мана, струпясване и неприятели. Това налага ежегодно (още през пролетта на първата година) да се извършват наблюдения на насажденията и съобразно степента на нападение да се третират с химически средства.
За борба със зимните яйца на червения овощен акар, листните, щитоносни и кръвни въшки, яйца на педомерка и др. още късно през зимата плододаващите ябълкови насаждения се третират с Асфик 3% и Арзин 3%. Пръска се обикновено през февруари или първата половина на март – от набъбване до разпукване на пъпките, при тихо и топло слънчево време. Всички части на короната на дърветата се обливат добре с над 100 l/дка готова емулсия.
Преди цъфтежа се извършват едно или две пръскания за борба срещу брашнестата мана и струпясването. Първото предцъфтежно пръскане се прави с 1-процентов бордолезов разтвор при фенофаза „край на зелен конус“ – начало на „миши уши“. Второто предцъфтежно пръскане се извършва около 2 седмици по-късно. Използва се един от следните препарати: „Анвил 5 СК“ – 0,06%, „Пънч 40 ЕК“ – 0,0075%, „Фоликур 25 ВГ“ – 0,04%, „Рубиган 12 ЕК“ – 0,06%, „Сапрол 19 ЕК“ – 0,2%, „Систан 12 Е“ – 0,06%, „Скор 250 ЕК“ – 0,02%, „Суми 8 12,5 ВП“ – 0,045%, „Топсин М 70 ВП“ – 0,15%, Трифмин 30 ВП“ – 0,3%, „Шавит Ф 71,5 ВП“ – 0,2%, „Вектра 10 СК“ – 0,03%.
При сортове, чувствителни предимно към струпясване, двете предцъфтежни пръскания могат да се извършват с един от фунгицидите „Браво 500“ – 0,25%, „Делан 750 СК“ – 0,075%, „Дитан М 45“ – 0,2%, „Пероцин 75 Б“ – 0,4%, „Полирам ДФ“ – 0,2%, „Шампион ВП“ – 0,3% (прилаган до фаза „миши уши“).
Срещу брашнеста мана, струпясването и кафявото гниене се извършва и едно пръскане по време на цъфтежа с някой от посочените тук или регистрираните за целта препарати.
Непосредствено след цъфтежа се извършва едно пръскане за борба със струпясването и брашнестата мана с изброените химически средства. При нападение от акари се третира с един от следните препарати: „Аполо 50 СК“ – 0,04%, „Митак 20 ЕК“ – 0,3%, „Митиган 18,5 ЕК“ – 0,2%, „Митран 50 ВП“ – 0,13%, „Неорон 50 ЕК“ – 0,075%, „Нисоран 5 ЕК“ – 0,05%, „Омит 57 ЕК“ – 0,1%, „Ортус 5 СК“ – 0,05%. Срещу листогризещите гъсеници може да се приложи един от следните препарати: „Нуреле Д“ – 0,05%, „Золон супер“ – 0,06%, „Тиодан 35 ЕК“ – 0,3%, „Агрия 1050“ – 0,15%. За борба с листните въшки през вегетацията се използват: „Ацтек 140 ЕВ“ – 0,07%, „Ортен 75 РП“ – 0,05%, „Примор 25 ВГ“ – 0,1%, „Би-58“ – 0,05-0,07%, „Пираника 20 ВП“ – 0,025%, „Хостаквик 50 ЕК“ – 0,1%, „Моспилан 20 СП“ – 0,0125%.
Две седмици след това се извършва второто следцъфтежно пръскане срещу всички посочени тук болести и неприятели. Третото (срещу струпясването и брашнестата мана) се извършва през май и началото на юни. Следващите следцъфтежни пръскания трябва да се правят с изредените препарати през 2 седмици.
Борбата с първото поколение ябълков плодов червей започва, когато завързите на ябълката наедреят до размера на лешник. Използва се един от следните инсектициди: „Данитол 10 ЕК“ – 0,05%, „Алсистин 25 ВП“ – 0,04%, „Релдал 50 ЕК“ – 0,1%, „Булдок 0,25 ЕК“ – 0,04%, „Золон 35 ЕК“ – 0,2%, „Децис 2,5 ЕК“ – 0,03%, „Вазтак 100 ЕК“ – 0,0125%, „Дурсбан 4 Е“ – 0,2%, „Мезурол 500 ФС“ – 0,15%, „Талстар 10 ЕК“ – 0,03%, „Димилин 25 НП“ – 0,04%, „Екалукс 25 ЕК“ – 0,15% и „Суми Алфа 5 ЕК“ – 0,02%. Второто пръскане срещу първото поколение се извършва със същите препарати и концентрации обикновено 2 седмици след първото. Срещу второто поколение от ябълков плодов червей пръсканията продължават до 25–30 август.
При чести превалявания се създават условия за развитие и нападение и от брашнеста мана и струпясване, поради което е наложително към пръсканията срещу плодовия червей да се прибавят и препаратите, посочени за борба с тях.
Плевелите са съществен фактор за получаване на нормални добиви от ябълковите насаждения. Химическата борба може да започне при 3-годишно насаждение. Прилага се хербицидът „Раундъп“ в доза 400–500 ml/дка. Използва се срещу едногодишни и многогодишни плевели, внесен във фаза „бутонизация“ или цъфтеж на широколистните и изкласяване на житните плавели. „Раундъп“ се поглъща през листата и се придвижва в корените и коренищата, включително и в по-дълбоко разположените за 1–3 денонощия. От въздействието на препарата едногодишните плевели загиват за 3–4 дни, а многогодишните – за 15–20 дни. За постигане на висок хербициден ефект плевелите трябва да бъдат свежи и в активен растеж. При условия на ниска атмосферна влажност, температура над 30 OС, слабо слънчево греене и дъжд, паднал до 3–4 часа след пръскането, ефектът от хербицида намалява. При третиране с „Раундъп“ трябва да се предпазват листата и незрялата кора на ябълковите дървета. За оптимален разход на работен разтвор се счита 10–20 l/дка за тракторни пръскачки, а за гръбните – до 30 l/дка. В случаите, когато прецизното спазване на дозата не е възможно, се препоръчва употребата на работен разтвор 2 l на 100 l вода.
Автор - Ст.н.с. Илия Проданов
Няма коментари:
Публикуване на коментар