сряда, 27 февруари 2013 г.

Отглеждане на Магданоз



Отглеждане на Магданоз
Родината на магданоза е Средиземноморието и по-точно остров Сардиния. Днес все още се среща като диворастящо растение в Югоизточна Европа, Западна Азия и северна Африка, а като културно растение е завладял почти целия свят.
Магданозът е студоустойчиво растение. Пониците издържат до -5, -9°С, възрастните растения зимуват успешно на открито. Цялото растение има приятна специфична миризма.
Семената започват да поникват дори при 5°С. Високите температури също не му вредят. При добро поливане те поддържат хубавия аромат на листата. Оптималната температура на растежа е 15-20°С.
Магданозът е сухоустойчив. За да могат обаче постоянно да израстват нови листа, той трябва редовно да се полива. Към почвената влажност е най-взискателен в началото на вегетацията, когато расте бавно и изгражда кореновата си система. Висока влажност е нужна и за поникването на семената - при недостатъчно овлажняване те поникват бавно и неравномерно или изобщо не поникват. Почвеното преовлажняване предичвиква загниване на кореноплодите, почва на жълти петна и забавяне на растежа.
Поради значителната си светлолюбивост магданозът не понася засенчване. При засенчване листата се изтеглят, стават слабо ароматични, намалява и съдържанието на витамини в тях.
Магданозът трябва да се отглежда на рохкава, богата с органични вещества, проветрива и водопропусклива почва. Тежките почви трябва да се избягват.
Листният магданоз обича торенето с пресен или полуугнил оборски тор - 300-400 кг на 100 кв.м. Кореноплодният се отглежда след култури, които са били торени с оборски тор или се тори само с угнил оборски тор - 200-300 кг на 100 кв.м. Листният магданоз расте интензивно при подхранване с амониева селитра - 0.8-1 кг на 100 кв.м след поредното изрязване на листната маса.
Магданозът се отглежда след домати, пипер, краставици, зеле и др.

Добре вирее и след бобовите култури, които обогатяват почвата с азот.
Минерални торове се внасят веднъж преди сеитбата и втори път през вегетацията.
Магданозът се засява в края на февруари или началото на март, през август или през втората половина на ноември и началото на декември (предзимно).
На леки почви, семената се засяват на дълбочина до 2,5 см, а на глинести – до 2 см.

Сеитбената норма е 0,8 – 1,0 кг семена на декар при кореновидния магданоз и 1,0 – 1,5 кг при листния.
На малки площи се засява ръчно в браздички на разстояние 10 – 15 см между редовете за листния магданоз и 20 – 25 см при кореновидния. Сеитбената норма при тази схема на отглеждане може да се намали до 5 г/кв. м.
Първата грижа след сеитбата е да се следи състоянието на почвата. В случай, че се образува кора, почвата се валира с леки валяци.
През вегетацията се води борба срещу плевелната растителност. Извършват се и редовни поливки, като при кореновидния те се прекратяват месец преди изваждането на кореноплодите.
От листния магданоз листата се изрязват 4 – 5 пъти през вегетацията през 25 – 30 дни, след вдигане на росата, като се внимава да не се повреди вегетационния връх на растенията. Отрязаните листа се връзват на връзки по 100 грама.
От декар се получават 25 000 – 30 000 връзки.
При кореновидния магданоз кореноплодите се изваждат през втората половина на октомври или в началото на ноември, ръчно или със същата техника, както при морковите. Преди  изваждането листата се изрязват на 2 см над челото.
Добивът от декар е 1,5 – 2 тона.

Има два варианта за отглеждане на магданоз в саксия: от семена и чрез корени.
Засява се в по-голям съд или саксия, сандъче.
Използва се обикновена почва или почвена смес, каквато се продава нашия магазин на пазар Красно село.
Семената се разпръскват равномерно по цялата площ или се пускат в тясна браздичка, дълбока около 10-15 см.
След това се зариват и повърхността леко се притиска с ръка или дъсчица.
Поставя се на слънчево място, полива се и се чакат първите кълнове.
Ако засаждането на магданоз в саксия става чрез корени, извадени от градината, то съдът в който се слагат, трябва да бъде по-дълбок.
За изваждането на корените се използва права лопата и се следи да не се наранят. Засаждат се веднага или поне същия ден.
В една саксия могат да се сложат няколко корена, както разстоянието между тях е 4-5 см и по-голямо.
Саксиите, в които ще се засажда магданоз, трябва предварително да са обеззаразени, отдолу да имат отвор, който да позволява свободно изтичане на водата.
В противен случай има опасност от мухлясване на почвата и загниване на корена (семената).
Засят в сандъчета или кашпа, магданозът ще краси не само трапезата през зимата, но и целия дом. Неговата свежа зеленина придава уют на стайните помещения и терасата. Особено декоративна е комбинацията от три сорта – къдрав, листен и обикновен магданоз.
Подстригва се с ножица, за да има еднаква височина. Възстановява се бързо, като се подхранва с торове.
Листата от магданоз се запазват продължително време пресни и зелени, като се поставят в торбичка, която се издува с въздух, завързва се отгоре плътно и се държи в хладилника. Ако са повехнали, държат се предварително 30 минути във вода със стайна температура (20С)

Суровият сок на магданоза подобрява кислородния обмен и поддържа функциите на надбъбречните жлези. Използва се при камъни в бъбреците и пикочния мехур, при нефрит и други заболявания на бъбръците, подобрява зрението, намалява кръвното налягане.
Външно се използва като за лапи при лунички и петна по лицето; за компреси при циреи, отоци и ужилване от насекоми; за миене на главата от пърхут.
Като козметично средство магданозът е познат отдавна. И днес се използва магданозен лосион за чувствителна кожа. Магданозен компрес действа освежаващо и успокояващо на кожата.
Магданоз, засят около ягодите, прогонва голите охлюви от тях.

Няма коментари:

Публикуване на коментар