Поради принадлежността си към семейство Картофови, навремето са го смятали за отровен.
Днес патладжанът се отглежда в почти всички райони на България.
По изискване към климата и почвата патладжанът не се различава съществено от пипера.
Той е топлолюбиво растение и успява в райони, където има най-малко безмразен период.
При температура под 14°С семената не поникват. Оптималната температура за поникване е 22-24°С, за растежа и развитието 25-30°С. При температура под 20°С оплождането на цветовете и нарастването на плодовете спират. Под 15°С цветовете и завръзите окапват. При 0.5°С растенията загиват. При температури над 30°С придружени със засушаване, цветните пъпки окапват.
Тъй като е светлолюбиво растение не понася засенчване. Взискателен е към почвената влажност, която трябва да се поддържа около 80%. При редовно напояване ниската въздушна влажност не вреди.
Към почвата има големи изисквания. Успешно се отглежда на богати, наносни, пропускливи, хумусни почви. Не обича тежките, клисави, непропускливи почви, както и много леките, песъчливи. Не са подходящи киселите и много алкалните почви. Дава особено добри резултати на новообработена почва.
Към предшественика е взискателен. Добри предшественици са бобовите(фасул, грах, бакла) и тиквовите(краставици, тиквички, тикви, дини, пъпеши) култури.
Не трябва да се отглежда след домати, пипер, картофови и след себе си.
Срокът на засяване е от края на януари до началото на февруари. На парникова рамка се засяват 10 – 12 г семена, а за да се произведе разсад за един декар – 40-50 г. Семената се разхвърлят с ръка равномерно и отгоре се покриват с 1 – 1,5 см чиста и пресята парникова почва.
Грижите от сеитбата до поникването се изразяват в поддържане на оптимална температура (22 – 25°С) и влажност (около 50 – 60%).
След поникването температурата при слънчево време може да достигне, до 30°С, при облачно време 20 – 22°С, а през нощта – около 17°С. Силното и особено продължително понижаване на температурата около 5 – 8°С е вредно. Най-често настъпват дълбоки физиологични смущения – разсадът изостава в развитието и се наблюдават деформации подобни на причинените от вируси. Това налага през много студените нощи, парниците да се покриват с рогозки или други покривни материали. Те трябва да се отстраняват сутрин, възможно по-рано, а надвечер да се поставят по-късно, за да се осигури повече светлина на растенията.
Растенията се пикират във фаза втори същински лист (кръстосване) на разстояние 10 x 10 или 12 x 12 см. За целта може да се използват полутопли парници, полиетиленови тунели и оранжерии.
Грижите след пикирането се насочват към осигуряване на по-висока температура – около 25°С и влажност около 70 – 80% от ППВ. Такива условия през първите 5 – 6 дни ускоряват прихващането. През последния период преди засаждането на растенията на полето не се допуска силно засушаване, тъй като цветните пъпки окапват. Разсадът се напада от листни въшки и червено паяче, поради което трябва своевременно да се води борба срещу тях.
За средно ранно полско производство патладжанът се отглежда чрез непикиран разсад. Семената се засяват в средата на март в отопляеми или неотопляеми култивационни съоръжения (полутопли парници, пластмасови оранжерии и тунели). Сеитбената норма за 1 кв. м е 2 – 3 г.
За разсада се полагат системни грижи, изразяващи се в плевене, подсипване с 1 – 2 см торово-почвена смес, подхранване и поддържане на оптимален температурен и светлинен режим.
За да се запази по-добре кореновата система, деня преди изнасянето разсадът се полива обилно с вода.
За ранно полско производство на патладжана са подходящи почви с по-лек механичен състав (песъчливо-глинести) – по-дълбоки влагоемни, добре запасени с хранителни вещества.
Площите, определени за патладжан, се обработват през есента на дълбочина 28-30 см. Внасят се около 60 кг суперфосфат и 20 кг калиев тор на декар. Културата добре реагира и на торене с 3 – 4 т оборски тор на декар.
Напролет парцелът се бранува или култивира, а към началото на април се преорава на 13 – 15 см. Когато почвата е влажна, добре е няколко дни преди засаждането, мястото да се набразди на 70 – 80 см и да се остави да просъхне. Ако почвата е суха, набраздява се в деня на засаждането или един ден по-рано. Посоката на браздите е изток – запад с оглед страната, на която се засаждат растенията, да бъде изложена на юг. Посредством прекарани вади се очертават лехи широки от 8 до 20 м, в зависимост от изравнеността на парцела.
Когато патладжанът се отглежда на лехо-браздова повърхност (висока и равна леха) през есента, след дълбоката оран, лехите се оформят грубо, а през пролетта – окончателно с лехообразовател.
Най-подходящ срок за засаждане на патладжана за ранно полско производство е в края на април и началото на май, а за сердно ранното – през първата половина на май. Разсадът в момента на засаждане трябва да бъде във фаза 4-5 листа, да има къси междувъзлия и дължина на стъблото не повече от 20-25 см.
Растенията се засаждат по средата на южния скат на тира, тъй като в основата му почвата се изстудява по-силно от пролетните валежи и въздушният режим там не е много благоприятен. По най-високата част на тира също не се засажда, въпреки че затоплянето там е най-голямо, тъй като растенията страдат от недостиг на влага и при буря полягат.
Едновременно с разсаждането през 10 – 12 м може да се засеят и кулисни растения (царевица, захарна или техническа метла), така че да не пречат на междуредовата обработка. Създаваният от кулисите микроклимат се отразява благоприятно върху развитието на патладжана.
Първата грижа след засаждането е подсаждането. То се прави 5 – 6 дни след разсаждането, като се използва качествен резервен разсад. Най-добри са резултатите от подсаждането през следобедните часове, когато посевът се полива веднага.
През вегетацията растенията се окопават 6 – 8 пъти през 8 – 10 дни (първото окопаване се извършва след първата поливка, тъй като засадените растения се прихващат бавно).
За получаване на високи и качествени добиви е необходимо влажността на почвата да се поддържа над 70%.
При засаждането се извършва първото поливане, а след 5 – 6 дни второто. Не се препоръчва изобилно напояване след разсаждането, тъй като има опасност при падане на дъждове, почвата да се изстуди. След това от засаждането на растенията до началото на плододаване се полива през 10 – 12 дни, а от началото на плододаване до края на вегетацията през 7 – 10 дни. Поливките и поливните норми се определят от почвения тип, падналите валежи и климатичните особености на района.
Плододаването при ранното производство започва в началото на юли, а при средноранното – към края. Бере се ръчно на всеки 4 – 5 дни, когато патладжанът е достигнал типичните за сорта големина, форма, цвят и гланц. Плодовете се берат с дръжки.
Първите млади плодове не се берат, защото са безвкусни, а застарелите се хвърлят, понеже придобиват възкафяв цвят и имат втвърдени семена и месеста част, която се вгорчава. Осеменените плодове също са негодни за консервиране и кулинарни цели.
Добивът от патладжан варира, в зависимост от сорта и условията на отглеждане и е от 3 до 5 т от декар.
Няма коментари:
Публикуване на коментар