Отглеждане на Краставици

Краставиците имат големи изисквания към топлината. При 0.5°С растенията загиват. При температура под 15°С растежът им спира. Продължителното хладно време под 10°С причинява силни смущения в развитието им. При ниска температура в условията на висока почвена влажност растенията се просмукват.

Семената започват да поникват при 15-16°С. Оптималната температура за поникването, растежа и развитието е 25-30°С.

До настъпването на първата беритба растенията се нуждаят от температури по-високи от 15°С. При температура над 35°С се задържа растежа на растенията, особено при ниска въздушна влажност.

Краставиците не са много взискателни към светлината. Но през периода на плододаване се нуждаят от по-висок интензитет на светлината.

Имат големи изисквания към почвената и въздушна влажност, особено по време на плододаването.

Слабата и повърхностно разположена коренова система, интензивната транспирация и бързият растеж налагат през цялата вегетация да се поддържа оптимална почвена влажност  80-85% и 90-95% въздушна влажност. Високата почвена влажност трябва да се съчетава с достатъчно висока почвена температура - при понижена температура на почвата корените загиват.

Краставиците имат високи изисквания към плодородието на почвата. За тях са добри дълбоките структурни, рохкави, топли и богати на органични вещества почви с неутрална до слабо кисела реакция. Тежките и студени почви с близка(висока) подпочвена вода, както и много леките песъчливи почви не са подходящи. За късно производство много подхождат карбонатните черноземни, които са топли, влагоемни и запасени с хранителни вещества почви.

Краставиците се нуждаят от обилно торене с органични и минерални торове.

С есенната дълбока обработка например на 100 кв.м се тори с 500-600 кг полуугнил оборски тор. Внасят се и минерални торове 5-6 кг суперфосфат и 1,5-2 кг калиев сулфат.
През пролетта могат да се внасят допълнително 1-2 кг суперфосфат и около 2 кг амониева селитра на 100 кв.м.

Краставиците обаче имат по-специални изисквания към хранителните вещества и тяхното постъпване. Корените им са чувствителни към високите концентрации на хранителния разтвор и не понасят големи дози минерални торове. Това налага торовете да се внасят в почвата по-често, но в по-малки количества.
Много благоприятно е внасянето на оборския тор, който освобождава хранителните вещества постепенно и отделя въглероден диоксид. На бедни почви, които се нуждаят от богато торене, азотните торове се внасят няколкократно в малки дози чрез подхранване, а суперфосфатът трябва да е гранулиран. Много добри резултати се получават при подхранване с торова течност и особено с размит в поливната вода оборски тор.

Краставиците не понасят силните ветрове. На ветровити места е целесъобразно да се отглеждат между царевичните кулиси, които намаляват неблагоприятното влияние на ветровете.

Царевицата се засява в два близо разположени реда през 10-15м, перпендикулярно на преобладаващите ветрове.

Подходящи предшественици за краставиците са многогодишните треви, фасул, грах, спанак, картофи, зеле, домати, пипер, патладжан.

Краставиците не понасят да се отглеждат след себе си, след тикви, тиквички, дини и пъпеши.

Когато краставиците се засяват направо от семе, предварително се приготвят гнезда, в които става засяването. Те се правят по средата на фитарията с помощта на мотика. Това става, като се изкопае почвата и се натрупа на гнезда с диаметър 30-40 см. Лицето на гнездото има слаб наклон на юг. Върху така приготвеното стъбло се хвърлят 1-2 лопати добре угнил оборски тор. Засяването на семената става в гнездата, като се поставят по 5-6 семки във формата на кръг.
Гнездата се правят на разстояние 50-60 см едно от друго. При нашите климатични условия засяването става през последната десетдневка на април, когато почвата е достатъчно затоплена. Един ден преди засяването семената се накисват в хладка вода (25 градуса), за да се рътят. Това ускорява поникването и осигурява редовен посев.

Няколко дена след поникването се прави проскубване на излишните растения, като във всяко гнездо се оставят по две растения.
Интерес представлява отглеждането на краставици на редове. Върху топли, структурни и влагоемни почви сеитбата на семената се извършва редово, на равна повърхност, със зеленчукова или обикновена сеялка на разстояния 1-1,2 метра между редовете.
След поникването растенията се прореждат един-два пъти. Окончателните разстояния между тях са 20 см. При този начин на засяване на декар отиват 200-300 г семе.
При отглеждането на краставици върху по-тежки почви трябва да се предпочита ленточното отглеждане върху широки тирове (кавали) или ленти, широки в основата си 80-90 см.
Засяването на семената се прави върху южния склон на тировете, където топлинният режим на почвата е най-благоприятен и спомага за бързото поникване на семената и по-доброто развитие на кореновата система. През вегетацията редовно се полива и окопава, растенията се загърлят и подхранват. Води се борба с болестите, неприятелите и плевелите.
Обработките се прекратяват, след като растенията са се развлекли по повърхността на почвата и върховете им от отделните редове са се срещнали.
Поливането през горещите летни дни се извършва по-често - 1-2 пъти седмично, привечер. Важна грижа е борбата с листните въшки и маната.
Плодовете на краставиците наедряват бързо и бързо загрубяват и остаряват. Процесите на доузряване продължават и след откъсването им при лагеруването и плодовете бързо губят вкусовите и технологичните си качества. Освен това от тях продължава да се изпарява вода.
Ето защо набраните плодове се предлагат веднага за консумация или за консервиране.
В началото беритбите се извършват през 1-2 дни, а по време на масовото зреене - всеки ден, и то сутрин рано.
Заедно с добре развитите плодове се берат и отстраняват и всички недоразвити, болни и повредени плодове.