Отглеждане на Лук

Лукът е студоустойчиво растение.
Луковиците на лютивите сортове издържат без повреди до -12, -15°С, но тези на водния лук се повреждат по-лесно при замръзване.

Младите растения издържат до -5, -6°С. Семената започват да поникват при 2-3°С, но оптималната температура за поникването е 22-25°С.
Листата растат най-бързо при температура 16-20°С. Най-интензивния растеж на корените е при ниски положителни температури от 5°С до 10°С. Затова при по-ранна сеитба кореновата система бързо се разраства и може да осигури по-добро изхранване на растенията. Високите температури над 30°С потискат растежа на луковите растения.

Към почвената влажност лукът е най-взискателен при поникването и в началото на вегетацията.
При недостиг на влага през този период поникването и началният растеж се забавят. Когато поникването съвпадне с ранното пролетно засушаване се появява лъжливо сечене. При силно почвено засушаване през Май - Юни растежът спира. При увеличаване на влажността нарастването се възстановява, но все пак се нарушава зреенето на луковиците и качеството им се влошава.

Докато се формират и нарастват листата почвената влажност трябва да се поддържа умерена, но да не надвишава 80%. Това е особено важно за водния лук (кабата), поради което той се напоява..

Лукът, отгледан от рано засаден арпаджик, успешно се развива без поливане. Сортовете за едногодишно отглеждане изискват редовно напояване.

Високата въздушна влажност не е полезна за лука. При тези условия растенията се нападат масово от мана, а това у нас се случва, когато Май и Юни са дъждовни.

При зреенето на лука, когато луковиците преминават постепенно в относителен покой, е необходима ниска почвена и въздушна влажност. Валежите през този период причиняват подновяване на растежа. Арпаджик и луковици, получени при такива условия, не издържат на дълго съхранение.

Продължителността и интензивността на слънчевото греене влияят силно върху растежа на лука и образуването на луковиците. Когато те са недостатъчни, например при късна сеитба и късно засушаване, не се образува голяма листна розетка и се формират дребни луковици. Затова лукът трябва да се засява и засажда рано през пролетта - това осигурява необходимия растеж на листната маса.

Тъй като не понася засенчване, лукът не може да се отглежда като подкултура в овощна градина.

За зеления лук, произвеждан от едри луковици, слънчевата светлина има по-малко значение.

Лукът расте най-добре на богати, рохкави, без плевели, глинесто-песъчливи почви или карбонатни черноземи.

За водния лук са много подходящи наносните почви.

Леките, бедни почви може да се използват за отглеждане на лук, ако се наторят през есента с добре угнил оборски тор.

Най-неподходящи за лука са тежките почви. Те са студени, много влажни през дъждовния период, а при суша стават много твърди; през пролетта бавно изсъхват, което е причина за по-късна обработка, по-късна сеитба и засаждане на лука. На тези почви вегетацията се удължава и се получават деформирани луковици с тънки люспи и недобра съхраняемост.

Лукът се развива най-добре на слабо кисела или неутрална почва.

Лукът е взискателен към хранителните вещества в почвата. Кореновата му система е със слаба усвоителна способност, поради което почвата трябва да бъде запасена с хранителни вещества в лесно усвоима форма.

Лукът обаче не понася висока концентрация на хранителен разтвор.

Азотът е необходим главно през периода на образуване на листата, но при торене само и с голямо количество азотен тор се предизвиква буен растеж, образуват се дебели стъбла, закъснява узряването на лука и се получават луковици с недобре затворена шийка и с лоша съхраняемост; натрупват се повече нитрати особено в зеления лук.

Добре е да се тори с фосфорни и азотни торове в съотношение 2:1.

Количеството на торове е в зависимост от запасеността на почвата с хранителни вещества, но е примерно 2 кг амониева селитра и 4-5 кг суперфосфат на 100 кв.м.

При използване на по-големи количества от тези торове се добавя и калиев тор.

Минералните торове се внасят през есента или с предсеитбената обработка на почвата. Не се добавя амониева селитра в периода на вегетация.

При евентуално късно подхранване с азотен тор се понижава качеството на луковиците.

При торене с угнил оборски тор се осигурява едновременно азот, фосфор, калий и др. хранителни вещества.

Лукът расте добре след предшественици, които са били торени с оборски тор и оставят почвата сравнително чиста от плевели - домати, пипер, картофи, бобови, зеле, краставици, зимни житни.

Не бива да се отглежда след себе си и след други лукови култури.

За средно късните зеленчукови култури като домати, пипер, патладжан, зеле и др., зеленият лук се явява като подходящ предшественик.
 
Отглеждането му позволява да се използва и за уплътняване на междуредията в млади овощни градини, стига това да не пречи на агротехниката на основното насаждение, както и при използването на препарати за растителна защита.

Отглеждането на зелен лук се осъществява с посадъчен материал от нестандартните / по-едри/ главички арпаджик, наречени балучка или попска. Те са с размер 22 мм, като могат да се използват и тези под 10 мм, от които не може да се получи качествен лук за глави. В по-едрите глави се образуват повече от една луковичка израстват по 2-4 растения. За един декара са необходими от 300-500 кг балучка.

Борбата с плевелите се води чрез една или две прекопавания, което помага и за затопляне на почвата. При суха пролет и възможност за напояване една-две поливки се отразяват благоприятно. Лукът е готов за изваждане през април до средата на май.

Едногодишното отглеждане на лук чрез директна сеитба има редица предимства пред двегодишното - чрез арпаджик. Преимуществата му се изразяват в съкращаване цикъла на производството, създаване на условия за по-висока степен на механизация и получаване на повече продукция от единица площ.

Сортовете от групата сладък лук имат по-сочна консистенция и се употребяват предимно за салати. Отглеждат се чрез директна сеитба на семената или чрез разсад. Към тях се отнасят Испанска 482, Асеновградска каба, Майон и др.

Напояването е задължително условие. Едногодишното отглеждане на лук у нас е гарантирано само при поливни условия. Затова площите трябва да структурни, плодородни и с възможност за поливане. Не са подходящи тежките и кисели почви, които лесно образуват кора, както и много леките песъкливи, които бързо пресъхват.

През вегетацията лукът двукратно се подхранва с подходящи листни торове.

Ранната сеитба е решаващ фактор за редовно поникване на семената. Оптималният срок е от края на февруари до 15-20 март.
Сеитбената норма е 0,6 кг/дка при редова и 0,8 кг/дка при ивичесто-разпръсната сеитба.