Отглеждане на Дини и Пъпеши

Дините и Пъпешите са много топлолюбиви растения.
Те са устойчиви на високи температури и се развиват най-добре в райони с продължително, топло и слънчево лято.
Най-много топлина им е необходима по време на плододаването и узряването на плодовете.

Семената на дините и пъпешите започват да поникват при 15-17°С, а оптималната температура за поникване е около 30°С.
При температура под 1°С кълновете загиват.
Най-подходящи за растежа и развитието са температури около 28-30°С. Температури под 10°С влияят неблагоприятно върху растенията.

Дините и пъпешите са много светлолюбиви.
При интензивно слънчево греене дават по-високи добиви, плодовете са по-захарни и с по-добри вкусови качества. Не понасят засенчване.

Въпреки мощната коренова система, не се развиват добре при силно засушаване, тъй като имат голяма листна маса, интензивна транспирация и много плодове. До разстилането на стеблата те са особено взискателни към водния режим, тъй като все още не се е развила кореновата им система. Изискванията им към почвената влажност са най-големи по време на цъфтежа и нарастването на плодовете. През този период е много неблагоприятно влиянието на суховеите. Тази особеност трябва да се има предвид, за да се вземат мерки за напояване.

Дините и пъпешите обичат топлите, рохкави и проветриви почви с високо плодородие, лесно усвоими хранителни вещества и запазена структура. Най-добре се развиват на богатите, дълбоките, глинесто-песъчливи почви. Льосовият пояс в Дунавската равнина, както и плодородните наноси по поречията, са особено подходящи за тяхното отглеждане. На леки песъчливи почви бързо прегарят и дават ниски добиви с некачествени плодове. Тежките, заблатените и студените почви са крайно неподходящи. На тях растенията имат слаб растеж и закъсняват с плододаването.

За да се получат високи добиви почвата трябва да се тори с азот, фосфор и калий. Оборския тор се внася 500-600 кг на 100 кв.м при дълбоката обработка през есента. Торенето с пресен оборски тор през пролетта трябва да се избягва, тъй като влияе неблагоприятно върху плододаването и качеството на плодовете. За правенето на гнездата се използва добре угнил оборски тор.

Освен оборски тор на 100 кв.м се внасят 2кг амониева селитра, 4 кг суперфосфат и 2 кг калиев сулфат. Когато не се тори с оборски тор минералните торове се увеличават. Фосфорните и калиевите торове се внасят с дълбоката обработка на почвата през есента, а с амониевата селитра се подхранва.

Подходящи предшественици на дините и пъпешите са люцерната, едногодишните бобови култури, зелевите и др.

Не трябва да се отглеждат след пипер, краставици, тикви и тиквички и след себе си.

На едно и също място не бива да идват по-рано от 4-5 години.

Преди дините и пъпешите мястото може да бъде заето от маруля, главеста и листна салата, зелен лук, чесън за зелено и спанак.

Производството на пъпеши в слънчеви оранжерии (стъклени и полиетиленови) е масова практика във Франция, Италия, Израел, Япония и други страни.

Интензивното слънчево греене през пролетните месеци създава благоприятни условия тези култури да се отглеждат в слънчеви оранжерии и в нашата страна.

Сортовете трябва да отговарят на следните изисквания:
*да са ранозрели и високодобивни
*да имат здрави качествени плодове с тегло 0,5—2 кг, за да не се нуждаят от специално закрепване
*да са устойчиви на най-разпространените болести (брашнеста мана, мана, фузарийно увяхване и други)
*В слънчеви оранжерии могат да се отглеждат сортовете дини Персийски 5, Шугър бейби, Мраморна 17, Стоке 647 и други.

За производство на разсад семената се засяват в началото на март в напълнени с торопочвена смес саксийки с диаметър 10—12 см.
За да се ускори поникването, препоръчва се семената предварително да се рътят и при поява на малки кълнчета да се засеят по две в саксийка.
До поникването се поддържа температура 22—25°С.
След това в продължение на 4—5 дни тя се понижава на 15—16°С, за да се предотврати изтеглянето на разсада.
По-нататък при слънчево време през деня се поддържа температура 24— 26°С, при облачно време  — 20— 22°С, и през нощта 15—18°С.
Много добри резултати се получават при използването на присаден разсад — пъпеши върху тикви и дини върху кратуни. Присадените растения не страдат от гъбни трахеомикози и се развиват по-добре при понижена почвена температура в сравнение с неприсадените.

Подготовката на оранжериите се състои в есенно торене с 5—10 т/дка оборски тор, 50—60 кг/дка суперфосфат и с 20—30 кг/дка калиев сулфат, след което почвата се обработва на дълбочина 25—30 см.
През пролетта площта се прекопава или фрезува, подравнява се и се маркира на съответните разстояния за засаждане на разсада.
Пъпешите могат да се отглеждат едноредово на разстояния 120—140 х 40 см или на двуредова лента 100 + 60/40—60 см.
Дините се засаждат едноредово на разстояние 150 Х 50— 100 см или лентово на 150 + 60/ 60 см. По-големите разстояния се използват, когато стъблата ще се стелят върху почвената повърхност, а по-малките — при закрепване на стъблата върху вертикални или наклонени шнурове.

В неотопляваните слънчеви оранжерии разсадът се засажда през първите десет дни на април. Препоръчва се след засаждането над редовете (лентите) да се оформят вътрешни тунели, които влияят много благоприятно за подобряване на топлинния режим по време на прихващането и първоначалното развитие на растенията.
След като времето се затопли, вътрешните тунели се отстраняват.
Преди засаждането редовете се мулчират с прозрачен полиетилен, по който се изрязват отвори за засаждане на разсада, след което се оформя вътрешният тунел.

Когато пъпешите и дините се отглеждат върху почвата (без подпорни конструкции), резитбите са минимални.
Отстраняват се част от неплодоносещите разклонения за просветляване и се прекъсват върховете на главните стъбла след оформянето на завръзите.
При пъпешите се получават по-добри резултати, ако се отглеждат едностъблено върху шнурове, завързани на здрави телове на височина 180—200 см над редовете.
По този начин на единица площ се разполагат почти двойно повече растения, регулират се растежът и плододаването чрез съответни резитби, улесняват се растителнозащитните мероприятия, плодовете нямат контакт с почвата и не се замърсяват.

Резитбата най-често се извършва по следния начин: на всяко растение се оставя по едно стъбло, което периодично се завива около шнура; премахват се страничните разклонения на височина 40—50 см от основата на растението; пензират се над втория лист следващите разклонения, върху които се залагат плодовете; пензират се след оформянето на един лист разклоненията от трети разряд и нагоре; премахват се деформираните и повредените плодове; след като достигне телта, главното стъбло се завива един-два пъти, завързва се за телта и се отстранява растежният връх.

Тъй като дините плодоносят върху основните разклонения, при отглеждане върху шнурове се оставят по 2—3 стъбла на растение, отстраняват се част от неплодоносещите странични разклонения и плодовете се поставят в мрежести торбички, след като достигнат 10 см в диаметър, за да не се откъсват.
Грижите през вегетацията се състоят в поддържане на благоприятен топлинен режим, подхранване, поливане, растителна защита.
След засаждането температурата на въздуха се поддържа 20—22°С, след прихващането — 23—25°С, по време на плододаването — 25—30°С, а през нощта — около 18°С.

Пъпешите и дините не понасят прекомерно влажен въздух, затова оранжерията редовно се проветрява, като се отварят срещуположните врати я страничните проветрители.
Влажността на почвата трябва да бъде 70—80% от ППВ. По време на зреенето на плодовете поливането се ограничава, за да се избегне напукването.
Производството на ранни пъпеши и дини в неотоплявани слънчеви оранжерии заслужава по-широко разпространение в градините в България.