Отглеждане на Фасул

Фасулът е топлолюбив, но не расте добре при много високи температури и изисква по-прохладен, но мек климат.
Отлични условия за отглеждане на фасул имат планинските котловини и поречия.
Отглежда се до към 800м надморска височина.

Семената поникват най-бързо при температура над 20°С, но започват да никнат и при 8-10°С.
Най-благоприятни за него са по-умерените около 18-25°С температури. Много е чувствителен към понижаването на температурите.
Загива при -1°С, но и горещините над 30°С вредят особено на цъфтежа и на образуването на бобовете.

Фасулът е светлолюбив, но в Южна България, където интензивността на светлината е висока, може да се отглежда и като подкултура в млада овощна градина. Изобщо слабото засенчване благоприятства образуването на качествени и много бобове.

Много взискателен е към почвената и въздушна влажност. Фасулът се отглежда успешно само с напояване. При засушаване бобовете загрубяват и суховеите причиняват окапване на цветовете и младите завръзи. Излишъкът на почвена влажност и близката подпочвена вода вредят на кореновата система. Цветовете окапват и при висока влажност, съчетана с ниски температури.

Към почвата фасулът не е особено взискателен, но реагира много силно на почвената реакция. Най-добре расте на топли, глинесто-песъчливи, леки черноземни, печни наносни и богати с вар (алкални) почви. Тежките, клисави и студени почви с кисела реакция са крайно неподходящи за отглеждането му. На тези почви може да се отглежда като се правят по-високи тирове и се варува. Почви с близка подпочвена вода, както и места, където се застоява вода, също са неподходящи ако не се дренират. Фасулът не понася и солените почви.

Реагира положително на торенето. Добри резултати се получават при торене с 2,5 кг амониева селитра, 3 кг суперфосфат и 2 кг калиев сулфат на 100 кв.м. Фосфорните и калиевите торове се внасят през есента или рано напролет. Азотния тор се дава като подхранване или 1/2 непосредствено преди сеитба и другата половина - в началото на цъфтежа.

При редуване на културите фасулът трябва да идва след предшественици тиквови, лукови и кореноплодни култури. Той не понася засяване след себе си и след други бобови култури (грах, бакла), след които трябва да се отглежда не по-рано от 4 години.

Обработката на почвата за отглеждане на градински фасул започва от есента.
Почвата се изорава дълбоко и се оставя на отворени бразди.
Напролет, до засяването на семената, повърхността на почвата се поддържа рохкава и чиста от плевели.
Отглеждането на фасула става най-често чрез засяване на семената направо на постоянно
място.
Сеитбата на фасула направо на постоянно място се извършва, когато е минала опасността от късни пролетни слани и почвата се е затоплила достатъчно (за Южна България първата половина на април, за Северна България средата или втората половина на същия месец). Със засяването на семената не бива да се закъснява, понеже това се отразява неблагоприятно върху големината на добива.
У нас градинският фасул се отглежда на кавали (на гнезда) и на ленти.
В зависимост от това се прави и напоителната система.
Кавалите се правят непосредствено преди сеитбата.
За целта мястото се набраздява с рало на различни разстояния в зависимост от вариетета — 50—60 см за полските фасули и 80—90 см за вейковите.
Засяването на семената се извършва под мотика в основата на тира на гнезда, в които се слагат по 4—5 семена.
Разстоянията между гнездата в редовете при полските фасули са 25—30 см, а при вейковите — 50—60 см.
Дълбочината на засяването е 4—5 см.
При този начин на засяване на декар се употребяват 10—15 кг семена при полските и 8—10 кг при вейковите фасули.
Гнездовото отглеждане на фасула е свързано с изразходването на много ръчен труд и не позволява механизиране на производствения процес, поради което трябва да се изостави.
Грижите през вегетацията на фасула се състоят в редовна обработка на почвата, поливане и борба с плевелите, болестите и неприятелите.
Първото окопаване трябва да се извърши след поникването на семената и очертаването на редовете, и то внимателно, без да се разместват растенията.
Второто окопаване се прави 10—15 дни по-късно, като едновременно с това се предприема прореждане на растенията в гнездата и в редовете: в гнездата се оставят 2—3 растения, а окончателните разстояния в редовете са 10—12 см.
Третото окопаване се извършва преди цъфтежа.
По-късните окопавания, особено през периода на масовия цъфтеж и плодообразуването, нанасят повече вреда, отколкото полза и трябва да се избягват, особено при ниските фасули.
Появилите се впоследствие едри плевели се отстраняват чрез проскубване.
Поради плитко разположената коренова система на фасула обработката на почвата трябва да се прави плитко.
Освен това, за да се избегне разпространението на болести, особено на антракноза и бактериоза, почвата се обработва едва след като се вдигне росата.
При отглеждането на фасула в гнезда обработката се извършва ръчно с мотики.
При всяко окопаване растенията леко се загърлят.
При нашите климатични условия успешното отглеждане на градинския фасул и получаването на високи и качествени добиви е, възможно само при напояване.
Нуждата от поливане нараства (при появяването на първите чушки и през време на плододаването): тогава фасулът трябва да се полива навреме и редовно — 1 път седмично при засушаване.
Важна роля при отглеждане на вейковите фасули е навременното поставяне на вейките.
За целта се използват тънки и дълги (2—3 м) вейки, които се забиват в основата на тира, близо до растенията, преди още те да са се повлекли.
За да се увеличи устойчивостта на вейките, върховете на 4 съседни вейки се събират и се връзват и по такъв начин устояват и на най-силните ветрове.
При ленточното отглеждане на вейковите фасули трябва да се връзват върховете на вейките в лентите, за да не се пречи на механизираната обработка между лентите.
Беритбата на зеления фасул става в техническа зрелост, преди чушките да са достигнали максимална едрина; по това време семената са още дребни, недоразвити.
Необходимо е да се отбележи, че техническата зрелост на чушките преминава много бързо, особено при горещо и сухо време.
Следователно с беритбата на фасула не трябва да се изостава.
Необходимо е тя да се извършва най-редовно, тъй като преминалите техническата зрелост чушки влошават вкусовите и технологичните си качества, а ненавременната беритба води до намаляване на добива.
Колкото по-често и навреме се бере фасулът, толкова по-високи и качествени добиви се получават.
Беритбата, която се извършва ръчно, трябва да става внимателно, без да се повреждат растенията.
Набраният фасул се сортира, като се отстраняват всички болни, недоразвити, смачкани и други чушки.
Сортираният фасул се поставя в кафези и се предава веднага за консумация.
Зеленият фасул не понася дълъг транспорт и съхранение.
Добивите от градинския фасул варират в широки граници в зависимост от сорта (вариетета) и условията на отглеждането — при полските 1000—1300 кг/дка, а при вейковите 1500 — 1800 кг/дка.