Отглеждане на Копър

Копърът е студоустойчиво едногодишно растение с кратък живот, което се използва за подправка на ястия и като съставна част на някои медикаменти.

Копърът е познат и отглеждан като подправка, етеричномаслена и медицинска култура от дълбока древност. Всички части на растението съдържат силно ароматично етерично масло, богато на карбон, както и други ценни съставки като белтъчини, смоли, захари, витамин С, провитамин А.

Още древните римляни считали, че Копърът има тайнствена, чудодейна сила. Старите гърци демонстрирали благосъстоянието си като горели ароматно масло от Копър.
По земите на хан Кубрат древният обичай повелявал жертвената клада на бог Тангра да се пали със стръкче изсушен Копър.
Гладиаторите получавали храна, обилно подправена с Копър, за да бъдат силни и издръжливи.

Копърът е сред подправките, които са богати на фолиева киселина(витамин В₉), каротин(провитамин А) и витамини С и Е.

В кулинарията се използва цялата надземна част на Копъра. В свежо състояние нежните стръкове, нарязани на ситно са незаменима част от почти всички български пролетни блюда.
Подходящ е за подправяне на зелени салати, супи, сирене, извара, сосове, варено говеждо или овнешко месо, риба. Много добре приляга на всякакви картофени ястия - варени, пържени или печени, на зелен фасул, грах, гъби.
Цветовете на Копъра се слагат в маринати, туршии, стерилизирани краставички и рибни консерви.
На смлените семена от Копър се дължи характерният аромат на някои колбаси и месни деликатеси от района на Банско и Гоцеделчевско.

Действа апетитовъзбуждащо и газогонно.
Плодовете на Копъра увеличават стомашния сок, засилват перисталтиката на червата и отстраняват газовете.
Действат пикочогонно и обезболяващо. Увеличават кърмата. Макар и по-слабо, билката понижава кръвното налягане.
Използва се при безапетитие, газове, колики, жлъчнокаменна болест, нервна възбуда, безсъние, недостиг на кърма.
Копърът се отглежда като пролетна и есенна култура.

Издържа ниски температури с няколко градуса под нулата, а семената му започват да поникват при доста ниски положителни температури.
Оптималната температура за поникване и растеж е 18-20С.

Няма големи изисквания към светлината, но на слънчеви места натрупва повече ароматни вещества.
Може да се отглежда на различни почви, когато са добре обработени и са богати с органични вещества.

При сеитба през 2-3 седмици може да се осигури получаването на пресен Копър през целия вегетационен сезон.

Възрастните растения не са много взискателни към влажността, но младите се нуждаят от повече вода.
Тъй като семената поникват около 2-3 седмици след сеитба, през този период е необходима добра и постоянна почвена влажност.

Копърът за ранно(пролетно) производство се сее през Март – Април, а за късно – през Август.

Засява се разпръснато покрай тировете, вадите и др., но и на фитарии, по 80-100гр. семена на 100кв.м.
При по-гъста сеитба се самозасенчва и дава нискокачествен добив.
Семената се зариват на дълбочина 1,5-2см. Никнат бавно – за 15-20дни.

Посевът се плеви, полива и подхранва с торове.

След около месец от поникването, когато растенията достигнат височина 10-15см се извършва първото прибиране.
Растенията се отрязват по-високо, за да не се повреди сърцевинната им част и се връзват на връзки.
След беритба посевът отново се подхранва, за да се подготви за второто рязане.
От 100кв.м се получават 1000 връзки зелен Копър или 30-50кг цъфнали растения.

Добри предшественици са културите, които оставят почвата чиста от плевели.