Отглеждане на Манголд

Манголдът е листен зеленчук, който все по-често се отглежда в градините.
Причина е, че е богат на много витамини А и С, минерални соли и каротиноиди, които запазват здравето на очите.
Манголдът е студоустойчиво растение.

Изисква оптимална температура 14-18°С.

Обича умерената почвена и въздушна влажност.

Нуждае се от богата на хранителни вещества почва.

На лека, бедна на органични вещества почва, както и на тежка глинеста почва листата му стават груби и влошават вкусовите си качества.
Влаголюбив е и когато е суша, листата му загрубяват.

Манголдът се отглежда заради листата, които са богати на витамин C, захари и минерални соли и се използват като спаначените листа. Отглежда се на открито и в парници.

Коренът му се разклонява силно. Понякога се образува полукореноплод. Листата са събрани в изправена розетка. Те са къдрави - по-рядко гладки. При листния манголд са дълги по 20 см, а при дръжковия до 50 см и са с дълга месеста дръжка и силно развит централен нерв. Семената са като на цвеклото.

Може да се отглежда в градината след различни култури. Почвата се подготвя грижливо - изорава се дълбоко през есента и се тори с минерални торове, както при салатата. През пролетта до сеитбата се обработва по-плитко.

Манголдът се засява през април на дълбочина 1-3 см на редове при 40 см междуредово раzстояние. По време на вегетацията почвата се обработва редовно, посевът се полива и подхранва. През есента, преди да застудее, растенията се загърлят. Така се подготвят за презимуване. Рано на следващата пролет те образуват голяма листна маса. Част от растенията може да се извадят през есента и да се засадят плътно едно до друго в изба или в парник на тъмно. Израстват нежни листа с много добри вкусови качества.

През юли-август се изрязва до 1/4 от листата. Внимава се листният връх да се пази от повреда. Прибирането продължава до късна есен.  

За да се запазят растенията през зимата, преди настъпване на трайните студове през есента, те се загърлят добре с почва.
Друга практика е изваждането им през зимата, преди трайните застудявания и плътното им засаждане в пясък или в почва, изба или в парници. Покаралите при липса на светлина листа са по-нежни и по-вкусни.

Листата се използват за супи, салати, пюрета, а дръжките и жилките се консумират като аспержа.