Отглеждане на Царевица

Царевицата е важна продоволствена, фуражна и техническа култура. Царевицата развива голяма надземна маса, която може да се изполва за храна на селскостопанските животни в зелено състояние или силажирана. Царевицата е топлолюбива култура. Стопански тя не е сухоустойчива и не се получават високи добиви без напояване. Предявява големи изисквания към почвата. Фазите 2-3 листа и 6-7 листа са критични за получаването на висок добив от царевица. Критични по отношение на влагата са и периодите на изметляването, цъфтежа и наливането на зърното.
Царевицата понася краткотрайно отглеждане след себе си при поливни условия. Най-подходящи предшественици за отглеждане на царевица са едногодишните и многогодишните бобови култури. Добри нейни предшественици са пшеницата и ечемикът. Те са и основни предшественици за отглеждане на царевицата в нашата страна.
Веднага след прибирането на пшеницата и ечемика се извършва оран на 18-20 см при по-леките почви и на 20-25 см при тежките почви. След люцерна се извършва лющене на 6-8 см (за подрязване на кореновите шийки) и 10-15 дни след това - оран на дълбочина 20-25 см. Изораните площи се поддържат чисти, в зависимост от заплевеляването, чрез дискуване и култивиране. Царевицата реагира на торене с оборски тор. При отглеждане на царевица при неполивни условия трябва да се внасят по 2-3 тона оборски тор на декар, а при поливни 3-4 тона, преди извършването на оранта. Фосфорните и калиевите торове се внасят преди оранта. Азотните торове при неполивни условия се внасят преди сеитбата на царевицата, а при поливни - 1/2 предсеитбено и 1/2 като подхранване. 
Царевицата се засява, когато на 10 см дълбочина почвата трайно се затопли до 10-12°С. Това за нашата страна е от 5 април до 5-10 май.  Разстоянието между растенията вътре в реда зависи от начина на отглеждане и от хибрида и е от 20 до 30 см. Дълбочината на засяване е 6-8 см. Гъстотата на посева (5000-7000 растения на декар) е един от главните фактори, определящи величината на добива. Тя зависи от хибрида, условията на отглеждане и други фактори. Сеитбената норма в килограми на декар е 1, 5-2 и рядко над 2.
Захарната царевица е специален ботанически подвид, годна да се консумира в свежо състояние в млечна зрялост веднага или да се консервира. В развитите страни сладката царевица е много популярна и се яде в натурален вид и като гарнитура към други храни, използва се целогодишно както свежа, така и замразена или консервирана. Млечната зрялост е най-подходящата технологическа фаза на прибиране. В тази фаза царевицата съдържа 7-8% захари, 10-11% скорбяла, 12,9% белтък и около 70% вода. По калоричност и сухо вещество този вид царевица превишава всички използвани зеленчуци у нас. В зряло състояние зърната на сладката царевица са с восъчен цвят, спарени и нямат хубавия вид на обикновената царевица. Като я види човек, остава с впечатление, че е набрана зелена и след изсъхване зърната са придобили такъв вид. От съдържанието на захари в зърното 7-8% са с преобладаване на редуциращите, и особено захароза, глюкоза и малтоза. Най-ценни са водоразтворимите полизахариди до 40% от въглехидратите, зърната съдържат два пъти по-малко скорбяла от обикновената царевица. Тя e естествен източник на ценни витамини като А, В, В2, С, РР.
От извършените проучвания е установено, че сеитбата трябва да се извършва на 6-7 см дълбочина, като се сее на 70 см междуредие и в реда на 25-30 см разстояние. Поставят се по 2-3 зърна и след поникване се оставя по едно растение. По време на вегетацията братята не се отстраняват. При напояване се извършват 3-4 поливки според нуждите. Технологическата зрялост е фазата млечна зрялост, която настъпва 18-20 дни след оплождането, установява се по потъмняването на свилата и най-добре, като се натисне зърнотото изпуска бяла млечна течност. За пазара и за по-голямо производство сеитбата се извършва с машини, както на обикновената царевица, но полската кълняемост е по-ниска и се препоръчва завишаване на посевната норма до 20-25%. Когато се засява сладка царевица в дворове и градини за консумация, за да може да се използва за по-дълъг период от време, е добре от 20 април през 8-10 дни да се засяват по 10-15 гнезда до края на юни. Когато е за търговски цели, се засява на по-големи площи и е необходимо също да се засява на няколко дати, за да е по-лесно прибирането, защото технологичната зрялост на сладката царевица за консумация е до 5-6 дни. Когато се планира отглеждането й за търговски цели, следва добре да се организират прибирането и бързото обработване замразяване или консервиране. Не е желателно да престоява по-дълго време от 2-4 часа, защото губи от вкусовите си качества, захарта се трансформира в скорбяла.  На едно растение сладка царевица се образуват 5 до 9 кочана. Зърното на сладката царевица се характеризира с високо съдържание на захари и белтъчини. За да се разтегли периодът на прибиране на сладката царевица и да се осигури непрекъснато подаване на суровина, се препоръчва сеене в последователни сеитбени срокове. За нашите условия това може да се прави от 5 април до 15-20 май при първа култура и 25 юни - 5 юли за втора култура.
За домашна консумация в по-малки количества може да се консервира по следния начин: кочаните се очистват от обвивните листа и свилата веднага след прибиране, след което се бланшират във вряща вода за 5 минути. Нареждат се плътно в 3-литрови буркани и се заливат с 2% разтвор на готварска сол. Така приготвени, буркани се стерилизират в автоклави при температура 120°С за 1 час или при 110°С за 90 минути.  Лошо стерилизираните буркани се различават по потъмняването и по киселия вкус и не са годни за консумация.